Едгар По - Убийствата на улица Морг

— Търговецът на плодове — отвърна моят приятел — те наведе на заключението, че кърпачът на обуща не е дорасъл за Ксеркс et id genus omne 10 10 И подобните му (лат.). — Б. пр. .

— Търговецът на плодове ли… ти ме удивяваш! Не познавам никакъв търговец на плодове.

— Човекът, който връхлетя връз тебе, когато преди около четвърт час свихме по тази улица.

Тогава си спомних, че някакъв търговец на плодове, понесъл огромна кошница с ябълки върху главата си, действително едва не ме събори на земята, когато от улица С… излязохме на главната улица и се спряхме; но какво общо можеше да има това с Шантий, просто не можех да разбера. У Дюпен нямаше и следа от charlatanerie 11 11 Шарлатанство (фр.). — Б. пр. .

— Ще ти обясня — каза той — и за да разбереш всичко ясно, първо ще възстановим в паметта ти целия ход на мислите от момента, в който те заговорих, до твоето rencontre 12 12 Сблъскване (фр.). — Б. пр. с въпросния търговец на плодове. Основните звена на веригата са Шантий, Орион, д-р Никълс 13 13 Томас Лоу Никълс (1815–1901) — американски лекар, писател и общественик. В книгата си „Четиридесет години от американския живот 1821–1861“ разказва за срещите си с По. Епикур, стереотомията, паветата и търговецът на плодове.

Малко са хората, които в някой момент от живота си не са се забавлявали с проследяване на своите стъпки, довели го до това или онова заключение. Заниманието понякога е крайно увлекателно: онзи, който се залови за първи път с него, остава поразен от очевидно безграничното разстояние и несъответствието, които съществуват между началото и резултата. Можете тогава да си представите моето удивление, когато изслушал онова, което каза французинът и което не можех да не призная, че отговаряше напълно на истината. Той продължи:

— Ако не греша, малко преди да свием по улица С…, разговаряхме за коне. Това бе и последната тема в разговора ни. Тъкмо тръгвахме по тази улица и някакъв търговец на плодове с огромна кошница върху главата премина много бързо и толкова близо до нас, че просто те отхвърли върху купчината павета, отрупани до едно място, където поправяха паважа. Ти стъпи върху едно от паветата, подхлъзна се, изкълчи малко глезена си, поразсърди се, понацупи се, промърмори нещо, извърна се да огледаш отново купчината павета и продължи мълчаливо напред. Не съм те следил специално, но наблюдателността напоследък ми е станала втора природа.

Ти не вдигаше очи от земята и оглеждаше с кисело изражение дупките и коловозите по настилката (от това разбрах, че продължаваш да мислиш за паветата), докато не стигнахме до малката уличка, която носи името на Ламартин, павирана за опит със застъпващи се и занитени една за друга плочи. Тук лицето ти се проясни, долових, че устните ти се раздвижиха, и за мене не остана съмнение, че произнасяш думата „стереотомия“ — термин, с който много сполучливо са нарекли този вид настилка. Знаех, че не можеш да произнасяш думата „стереотомия“, без това да те наведе на мисълта за атоми, а от тях и на теорията на Епикур; защото в неотдавнашния ни разговор по този въпрос ти споменах колко странно и с колко малко внимание се отнасят всички към смътните догадки на този благороден грък, потвърдени от съвременната космогония за небесните мъглявини; и почувствувах, че няма да се въздържиш да не вдигнеш очи към огромната мъглявина на съзвездието Орион; напълно бях уверен, че ще го сториш. Ти наистина погледна натам, с което ме увери, че следвам безпогрешно стъпките ти. Впрочем в язвителната тирада срещу Шантий във вчерашния брой на „Мюзе“ сатирикът, като прави доста недостойни намеци, че обутият с полуботуши обущар си променил дори и името, цитира едни стих на латински, за който и ние често сме разговаряли. Думата ми е за фразата:

Perdidit antiquum litera prima sonum 14 14 Изгуби предишното си звучене първата буква (лат.). — Б. пр. .

Казвал съм ти, че това се отнася дo Орион, който по-рано се е пишел Урион, и поради някои остроти по повод на неговото обяснение бях сигурен, че не си го забравил. Следователно беше ясно, че няма да пропуснеш да свържеш двете представи — Орион с Шантий. Това, че ги свърза, показа характерът на усмивката, която се плъзна по устните ти. Ти си помисли за жертвоприношението на бедния обущар. Дотогава ходеше приведен, сега се изправи в цял ръст. Тогава се уверих, че мислиш за дребната фигура на Шантий. Точно тогава прекъснах размишленията ти, за да отбележа, че всъщност този Шантий наистина е дребен човечец и е по подходящ за Theatre des Varietes.