Емил Зола - Терез Ракен

Виждаше ясно, че развръзката наближава. Всеки ден отношенията между двамата съпрузи ставаха все по-обтегнати и по-непоносими. Неизбежно беше избухването, което щеше да ги унищожи. Терез и Лоран с всеки изминал час се заплашваха все повече и повече един друг. Сега те не се измъчваха само през нощта, когато бяха насаме; живееха и през деня в страхове и сърцераздирателни кризи. Всичко им вдъхваше ужас и страдание. Мятаха се в някакъв ад, измъчваха се един друг, превръщаха в жестока горчилка всичко, което правеха и което казваха, като се стремяха всеки да блъсне другия в бездната, раззината под краката им, а падаха в нея едновременно.

И двамата бяха мислили за раздяла. И двамата бяха мечтали, всеки поотделно, да избягат, да отидат да вкусят спокойствие някъде далеч от пасажа на Пон-Ньоф, който с влагата и мухъла бе създаден за техния безрадостен живот. Но не се осмеляваха, не можеха да мислят за спасение. Струваше им сега, че сега вече е невъзможно да не се измъчват взаимно, да се махнат оттам, да не страдат и да не причиняват страдание на другия. Бяха обзети от упорството на омразата и жестокостта. Някаква отблъскваща и притегателна сила ги заставяше едновременно да желаят да си отидат и да останат. Те изпитваха странното усещане на двама души, които след като са се карали, искат да се разделят, но въпреки това винаги се връщат, за да си изкрещят нови обиди. Пък щяха да изникнат и материални пречки при едно бягство; те не знаеха какво да направят с болната, както и с гостите в четвъртък. Ако избягаха, може би приятелите им щяха да се усъмнят в нещо; тогава си представят как ги преследват и осъждат на смърт. И оставаха от малодушие, влачеха се жалки сред ужаса на съвместния живот.

Когато Лоран не беше там, сутрин и следобед, Терез сновеше между трапезарията и магазина, неспокойна и тревожна, не знаеше как да запълни пустотата, която все повече и повече обхващаше сърцето й, тя се чудеше какво да прави, когато не плачеше в краката на госпожа Ракен или когато мъжът й не я биеше или ругаеше. Щом останеше сама в магазина, завладяваше я необяснима слабост, тя гледаше тъпо хората, прекосяващи тъмния и мрачен пасаж, тъгуваше до смърт в дъното на тази зловеща изба, лъхаща на гробища. Най-сетне помоли Сюзан да идва по цял ден при нея, като се надяваше, че присъствието на това клето, кротко и бледо създание ще я успокои.

Сюзан прие предложението й с радост. Тя продължаваше да изпитва към нея почтителна приятелска обич. Отдавна имаше желание да работят заедно, докато Оливие е в кантората. Донесе везбата си и зае зад тезгяха празното място на госпожа Ракен.

От този ден Терез поизостави леля си. Тя се качваше по-рядко да плче на коленете й и да целува безжизненото й лице. Сега имаше друго занимание. Слушаше, като се насилваше да проявява интерес, мудното бъбрене на Сюзан, която говореше за семейството си, разказваше най-обикновени случки от еднообразния си живот. Това я избавяше от самата нея. Тя се улавяше понякога, че я занимават разни глупости и това я караше да се усмихва горчиво.

Малко по малко загуби цялата клиентела, която посещаваше магазина. Откакто леля й лежеше горе в креслото, тя беше занемарила магазина, а стоките бяха покрити с прах и влага. Миризма на мухъл се носеше навред, паяци се спускаха от тавана, тя не метеше почти никога паркета. Впрочем клиентките престанаха да идват повече поради странния начин, по който ги посрещаше понякога Терез. Когато беше горе и Лоран я биеше или я разтърсваше нервна криза, а звънчето на вратата на магазина властно звънеше, трябваше да слиза долу почти без да има време да прибере косата си или да изтрие сълзите си; тогава обслужваше грубо клиентката, която я чакаше, често дори не си даваше труд да я обслужи, а отговаряше горе от дървената стълба, че няма това, което търси. Неприветливото й държане отблъскваше хората. Работничките от квартала, свикнали с кротката любезност на госпожа Ракен, се отдръпнаха пред грубостта и безумните погледи на Терез. Когато тя извика Сюзан да й помага, упадъкът стана пълен; двете млади жени, за да не ги безпокоят посред бъбренето им, се държаха така, че отпратиха и последните купувачки, които все още влизаха в магазина. От този момент търговията престана да дава дори едно су за нуждите на семейството; наложи се да прибягнат до капитала от четиридесет и няколко хиляди франка.

Понякога Терез изчезваше по цели следобеди. Никой не знаеше къде ходи. Тя без съмнение бе извикала Сюзан при себе си не само да й прави компания, но също така да пази магазина, докато отсъства. Вечер, когато се връщаше безсилна, с почернели от изтощение клепачи, заварваше зад тезгяха малката женица на Оливие клюмнала, с блуждаеща усмивка, в същата поза, в която я беше оставила преди пет часа.