Фредерик Пол: Тунел под света

На 15 юни сутринта Гай Бъркхарт се събуди от собствения си вик.

През целия си живот не бе сънувал така реално. В ушите му все още гърмеше оглушителният взрив и стържещият звук от разкъсван метал, усещаше могъщия тласък, който го бе изхвърлил от леглото, и парещата вълна от горещина.

Надигна се трескаво, огледа се, и като видя тихата стая и ярката слънчева светлина, нахлуваща през прозореца, не повярва на очите си.

— Мери? — изхриптя той.

Жена му я нямаше в леглото до него. Одеялата бяха отметнати встрани и смачкани, като че ли току-що бе станала. Споменът за съня бе така натрапчив, че той неволно зашари с очи по пода да се убеди, че сънуваният взрив не бе я изхвърлил там.

Жена му обаче я нямаше. „Разбира се, че няма да е там“ — рече си той, като гледаше познатата тоалетна масичка и ниското кресло, непокътнатия прозорец и стената без пукнатини. Било е само сън.

— Гай? — повика го тревожно жена му от долната площадка на вътрешната стълба. — Гай, скъпи, добре ли си?

— Разбира се — отговори той със слаб глас.

Настъпи мълчание. После Мери заговори колебливо:

— Закуската е готова. Сигурен ли си, че си добре? Стори ми се, че викаш.

Бъркхарт отвърна с по-уверен глас:

— Сънувах кошмарен сън, мила. Веднага слизам.

Докато стоеше под душа, обливайки се с любимата си хладка вода с одеколон, той си мислеше, че това бе един ужасен сън. Впрочем кошмарите сега са нещо обикновено, особено кошмарите за взривове. Кой не е сънувал взривове през последните тридесет години на масова психоза от водородната бомба?

Оказа се, че и Мери е сънувала взривове — когато започна да й разказва кошмара си, тя го прекъсна:

— Наистина ли? — гласът й прозвуча учудено. — Но, мили, та аз сънувах същото нещо! Да, почти същото. Наистина нищо не чух. Сънувах, че се събуждам от нещо, последва някакъв трясък и след това нещо ме удари по главата. И това бе всичко. Прилича ли на твоя сън?

Бъркхарт се окашля.

— Хм, не съвсем — рече той.

Мери не беше от жените, които притежават силата на мъж и храбростта на тигър. Не бе необходимо, помисли си той, да й разказва съня с всички подробности, които го правеха толкова правдив. Нямаше нужда да и споменава за натрошените ребра, нито за солените мехури в гърлото му, нито за мъчителното усещане, че това е смъртта.

— Може би наистина е станала някаква експлозия в центъра на града — каза той. — Може би сме я чули и това ни е накарало да сънуваме такива неща.

Мери се пресегна и го погали разсеяно по ръката.

— Може би — съгласи се тя. — Вече е почти осем и половина, мили. Няма ли да побързаш? Иначе ще закъснееш за кантората.

Той набързо изгълта закуската си, целуна я и изтича навън — бързаше не толкова за да не закъснее за работа, колкото за да разбере дали предположението му е правилно.

Търговският център на Тайлъртън обаче изглеждаше абсолютно същият. Седнал в автобуса, Бъркхарт гледаше внимателно през прозореца, като търсеше следи от експлозията. Следи нямаше никакви. Напротив, Тайлъртън изглеждаше по-добре от когато и да било преди. Денят бе прекрасен и ободряващ, небето — безоблачно, оградите — чисти и приветливи. Забеляза, че каменната сграда на Енергетично-светлинния тръст — единственият небостъргач в града — бе измита с пара — построеният в покрайнините завод на „Контро Кемикълс“ бе цяло наказание — димът от дестилационните каскадни съоръжения опушваше каменните стени на сградите.

В автобуса нямаше нито един познат, затова Бъркхарт не можеше да попита никого за експлозията. И когато слезе на ъгъла на Пето авеню и Лихайстрийт и автобусът отмина с приглушен рев, той бе вече почти убеден, че всичко е било само въображение.

Спря при будката за цигари във фоайето на сградата, в която се намираше кантората му, но зад щанда не беше Ралф. Човекът, които му подаде пакета цигари, му бе непознат.

— А къде е мистър Стебинс? — попита Бъркхарт.

— Болен е, сър. Ще бъде на работа утре. Пакет „Марлин?“

— „Честърфийлд“ — поправи го Бъркхарт.

— Разбира се, сър — рече продавачът. Ала взе от рафта и му подаде през щанда някакъв непознат жълтозелен пакет.

— Опитайте тези, сър — предложи той. — Съдържат съставка против кашлица. Забелязвали ли сте как понякога обикновените цигари ви карат да кашляте?

— Никога не съм чувал за тази марка — каза недоверчиво Бъркхарт.

— Нищо чудно. Те са ново производство.

Бъркхарт се колебаеше и продавачът започна да го убеждава: