Фредерик Пол: Тунел под света

— Мери, но това е противозаконно! — възкликна учудено Бъркхарт. — Знаеш ли какво правят те? Пуснали са магнетофонен запис на пожар. Какво ли са намислили?

— Може да е само шега — предположи жена му.

— Шега? Да събудят целия квартал в шест часа сутринта! — той поклати глава. — До десет минути полицията ще бъде тук. Ще в идиш.

Полицията обаче не дойде — нито след десет минути, нито по-късно. Които и да бяха шегаджиите с камиона, те очевидно имаха разрешение от полицията за своите развлечения.

Камионът спря в средата на квартала и високоговорителите замлъкнаха за няколко минути. После се чу пукот и един оглушителен глас занарежда:

— Хладилници „Фекъл“! Хладилници „Фекъл“! Купете си на всяка цена хладилник „Фекъл“! „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“…

И това продължаваше до безкрайност. От прозорците на всеки дом в квартала вече надзъртаха хора. Не е достатъчно да се каже, че гласът бе мощен — беше направо оглушителен.

Бъркхарт извика силно към жена си, за да надвие врявата:

— Що за чудо е това „Фекъл“?

— Предполагам, че е някаква нова марка хладилници, скъпи — изкрещя тя в отговор.

Шумът изведнъж спря и камионът притихна. Бе все още мъгливо утро и слънчевите лъчи едва огряваха покривите на къщите. Не бе за вярване, че само допреди малко из тихия квартал бе кънтяло името на някакъв хладилник.

— Налудничав рекламен номер — рече горчиво Бъркхарт. Той се прозя и се отдръпна от прозореца. — Да бях се облякъл. Като че това е краят на…

Воят на високоговорителите го изненада — заплашваше да спука тъпанчетата на ушите му. Дрезгав глас, по-гръмлив и от йерихонска тръба забоботи язвително:

— Имате ли хладилник? Той вони ! Щом не е хладилник „Фекъл“, той вони ! Щом е миналогодишен модел „Фекъл“, той вони ! Само последният модел „Фекъл“ е истински хладилник. Кои си купуват хладилници „Ейджакс“? Глупавите. Кои си купуват хладилници „Трайпълколд“? Смахнатите. Не е ли последен модел „Фекъл“, всеки друг хладилник вони !

Говорещият се давеше от гняв:

— Предупреждавам ви! Незабавно излезте и си купете хладилник „Фекъл“! Побързайте! Бързайте да си купите „Фекъл“! Бързайте да си купите „Фекъл“! Бързайте, бързайте, бързайте! „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“…

Гласът най-сетне млъкна. Бъркхарт облиза устни. Успя само да каже на жена си:

— Може би трябва да повикаме полицията… — и високоговорителите отново загърмяха. Те го завариха неподготвен — бе предвидено да го заварят неподготвен. Те ревяха:

— „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“! Евтините хладилници само развалят продуктите ви. Ще се разболеете и ще повръщате. Ще се разболеете и ще умрете. Купете си „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“! Извадете парче месо от хладилника си и помиришете как вони и вижте колко е плесенясало! Купете си „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“! Ако не искате като глупаците да се храните с развалени вонящи продукти, постъпете като умен човек и си купете „Фекъл“, „Фекъл“, „Фекъл“…

Това вече не се понасяше. С трепереща ръка — пръстите му непрекъснато объркваха отворите на шайбата — Бъркхарт най-сетне успя да набере номера на местния полицейски участък. Даваше заето — явно не само на него му бе хрумнало да се обади в полицията — и докато трескаво избираше наново номера, шумът отвън престана.

Погледна през прозореца. Камионът бе заминал.

Бъркхарт разхлаби възела на вратовръзката си и поръча на сервитьора още един „Фрости-флип“. Поне в ресторант „Кристъл“ да не беше толкова горещо ! Новобоядисаните в избеляло червено с яркожълти петна стени бяха отвратителни, а на всичко отгоре някой, изглежда, се бе заблудил, че сега е януари, а не юни, и в заведението бе поне с десет градуса по-топло, отколкото навън.

Той изпи своя „Фрости-флип“ на две глътки. Помисли си, че питието има някакъв особен, впрочем нелош, вкус. Действуваше ободряващо, сервитьорът не беше го подвел. Бъркхарт реши, че на път за дома трябва да купи от тази напитка — може би щеше да се хареса на Мери. Тя винаги се интересуваше от новостите.

Той се надигна тромаво тъкмо когато едно момиче пресече залата и се отправи към него. В Тайлъртън никога не бе виждал такова красиво момиче. С една глава по-ниска от него, с руса коса с меден оттенък и с такова тяло… по което всичко си беше на мястото. Нямаше никакво съмнение, че освен прилепналата рокля не носеше върху себе си нищо друго. Когато момичето го поздрави, той усети, че се изчервява.