Роджър Зелазни - Ако с Фауст не успееш…

Тъкмо тръгна да се връща назад, когато някакъв вътрешен порив го накара да продължи. Последният завой на улицата беше точно насреща му и след него щеше да се озове сред шумната суетня на пазарния площад.

Той стигна до ъгъла, вече доста забързан, наметалото му на учен шумеше, подритвано от тънките му пищяли, които крачеха с размах. Мина покрай един мрачен вход вдясно и покрай друг — вляво. Пред него се виждаше светлина.

И в този миг един глас зад рамото му изрече:

— Извинете ме, господине, дали не мога да ви отнема само един миг…

Фауст спря и се обърна, готов да наругае безочливия натрапник, който имаше наглостта да го спира. Погледна към входа, но не видя никого. Тъкмо щеше да продължи пътя си, когато дочу свистене във въздуха. Бързият му като бръснач мозък му подсказа, че има нещо гнило; но осъзнаването дойде едновременно с удара на тъп предмет със значителна твърдост, който го халоса по слепоочието. Пред очите му светнаха звезди и големи, прелитащи комети и след миг той вече не осъзнаваше нищо, защото черната Несвяст го обгърна с тъмната си мантия.

Докато се случваше всичко това, в друга част на града, в малката гостилница на име „Шарената крава“, един дълъг, сламенорус самодоволен мъж, хапваше сутрешния си борш на една от грубо скованите маси отвън. Беше висок и слаб, гладко избръснат по новата италианска мода, облечен с богаташки дрехи и с глава, увенчана с огромна маса непокорни къдрици. Той седеше с напрегнато изражение на лицето, с плътно стиснати рубиненочервени устни и оглеждаше внимателно улицата.

Гостилницата се намираше през улицата срещу жилището на Фауст. „Шарената крава“ беше скромна и непретенциозна кръчма, посещавана често от широкоплещести бродяги от четирите краища на Европа, стекли се в Краков през годините на неговия разцвет, през този кратък златен век между нашествието на хуните и ужасното нападение на унгарците, когато градът бе известен нашир и длъж не само като център на науките, което бе привлякло и доктор Фауст, а и с благоденствието на гражданите си и с богатите си търговци, които идваха дотук от Германия и Италия с ценни стоки.

Това конте, на име Мак, и с прякор Карото, прякор, показателен за средството, което носеше в пояса си и което използваше далеч по-често, отколкото се полага на честен човек, бе дошло в Краков, според някои от Троис във Франкската империя, а според други — от мъглите на Лондон в далечната Англия, да си търси късмета. Мак Карото не смяташе да чака късметът му да го потърси сам. Предприемчив мошеник, с остър ум и далеч нелишен от интелект, той беше прекарал цяла година в манастир, изучавайки занаята на краснописците, преди да се насочи към някакъв по-пряк път за сдобиване с богатство.

Беше чувал за Фауст, разучил бе доста за учения доктор и знаеше добре за славата му на човек, вещ в черната магия, спечелил несметни богатства във вид на драгоценни метали, които използвал за алхимичните си опити, както и дарове и сувенири от благодарни крале, счели церовете на доктора за достатъчно ефикасни за изцелението на безбройните им болежки.

Мак бе намислил план как да ограби известния доктор, преценявайки, че магьосник като Фауст, който вече е натрупал такъв актив в Небесата, едва ли ще се нуждае от трохите на тази земя. Мак съответно си бе взел и съдружник — един калпав латвиец, който не можеше да прави нищо друго, освен да просне някой минувач на пътя, като го удари с тоягата си по главата. Мак бе решил през този ден да освободи Фауст от неговите по-преносими земни блага.

Цяла седмица преди това Мак и латвиецът обикаляха наоколо и наблюдаваха всяко движение на доктора. Фауст беше непостоянен човек и му липсваха онези здрави навици, които превръщаха честните хора в лесна жертва на грабеж. Предимно си седеше у дома и работеше над магическите си опити. Но дори и на Фауст се налагаше да излиза от време на време навън и когато го правеше, краката му неизменно го отвеждаха в една предварително избрана посока, надолу по улица „Малкия Казимир“, после напряко по „Дяволската пътека“ към големия Ягелонски университет.

Когато Фауст най-после излезе навръх Великден, Мак вече имаше план и беше готов за действие. Латвиецът чакаше в един тъмен вход в уличката, а Мак зае позиция в гостилница „Шарената крава“ срещу жилището на Фауст. Трябваше да се действа, защото латвиецът му бе обещал, че веднага ще се втурне обратно към гостилницата, за да наблюдава и да предупреди Мак, ако нещата се объркат.