Фредерик Пол - Венериански търговци

— Седнете и затегнете коланите — наредих аз и когато те се завързаха, вдигнах машината във въздуха.

При двайсет хиляди милибара налягане крилата не само са безполезни, а направо гибелни. Всичко, което бе необходимо на въздухолета за създаването на подемна сила, бе вградено в корпуса му с формата на мида. Подадох смес от двете горива на термореактивните двигатели и като прескочихме забележително равния терен на площадката за кацане (дължеше се на факта, че я обработваха с булдозери всяка седмица), ние се отправихме към жълто-зелената пустош, която само след миг, когато бяхме изминали едва петдесет метра, се превърна в кафяво-сива.

Кочнър не бе затегнал здраво колана си, за да се чувства удобно. Достави ми удоволствие да чуя виковете му, когато започна да подскача върху койката. Но това не продължи дълго. На височина хиляда метра попаднах в почти постоянната атмосферна инверсия на Венера и вихърът утихна дотолкова, че можех да откопчая колана си и да стана.

Извадих тампоните от ушите си и дадох знак на Кочнър и жената да направят същото.

Той потриваше главата си, която бе ударил в шкафа над койката, но въпреки това се усмихна леко.

— Доста вълнуващо — призна Кочнър, като затършува из джобовете си. После се сети да попита: — Може ли да се пуши?

— Белите дробове са си ваши.

Усмихна се малко по-широко.

— Сега са мои, наистина — съгласи се той и запали цигара. — Слушайте, защо не ни дадохте тези тампони, докато бяхме в трактора?

В професията на водачите има, ако може да се каже така, приливи и отливи, когато или се оставяте да ви залеят с въпроси и прекарвате цялото време в обяснения за какво служи онзи странен малък циферблат, например, или се хващате здраво за работа, за да не пропуснете щастливия миг. Въпросът сега се свеждаше до това, щяхме ли да се харесаме с Кочнър и приятелката му или не?

Ако исках отговорът да е утвърдителен, трябваше да се опитам да се държа вежливо с тях. Дори повече от вежливо. След като се налагаше тримата да живеем в продължение на три седмици в пространство, не по-голямо от кухничка на апартамент, от всеки от нас наистина щяха да се изискват усилия да се държи любезно с всички останали; а тъй като бях този, на когото се плащаше, именно аз трябваше да давам пример. От друга страна, понякога човек просто не може да понася хора като Кочнър. Ако моментът бе такъв, колкото по-малко разговаряме, толкова по-добре. Можех да се измъквам от наглите му въпроси с нещо като „забравих“.

Всъщност, не бих казал, че е неприятен, а и спътничката му се бе опитала да се държи приятелски. Така че отвърнах:

— Да, това е интересен въпрос. Знаете, че слухът работи на базата на разликите в налягането. Докато излитахме, тампоните филтрираха част от звука, именно вълните на налягането, но когато ви викнах да си сложите коланите, тампоните пропускаха по-високото налягане на гласа ми и вие ме чухте. Все пак съществува граница. Когато звукът е над сто и двайсет децибела, единицата за сила на…

— Знам какво е децибел — изръмжа Кочнър.

— Много добре. Над сто и двайсет децибела тъпанчето престава да функционира. Тъй че във влекача беше твърде шумно и с тампоните не бихте чули нищо.

Дорота ни слушаше, докато оправяше грима около очите си.

— А какво трябваше да чуем?

— О, на практика нищо особено — рекох. — С изключение може би на… — Внезапно реших да ги броя за приятели, поне в този момент. — Освен в случай на опасност. Вижте, ако ни бе подел някой вихър, влекачът щеше да се преобърне. А и понякога от хълмовете долитат твърди предмети и те удрят, преди да си се усетил. Или…

Тя поклати глава.

— Разбирам. Чудесно място ще посетим, Бойс.

— Да. Слушайте — каза той, — кой пилотира тази машина?

Станах и включих виртуалния глобус.

— Тъкмо до това бях стигнал. В момента е на автопилот и лети в общата посока на онзи квадрант там долу. Трябва да изберем определена цел.

— Това Венера ли е? — попита жената. — Не прилича особено.

— Тези линии просто обозначават радиолокационните обхвати. Няма да ги видите, ако надзърнете през прозореца. На Венера няма океани и не е разделена на държави, така че картата и не наподобява много земните. С онази ярка точка сме означени ние. А сега погледнете. — Покрих мрежата на радиолокационните обхвати и цветните очертания със знаци за маскони. — Тия оранжеви кръгчета са маскони. Знаете ли какво е това?

— Концентрация на маса. Къс тежка материя — отвърна Дорота.