Фредерик Пол - Милионният ден

В деня, за който искам да ви разкажа и който ще настъпи след само хиляда години, живели момче, девойка и любовта.

И макар да казах досега съвсем малко, нищо от него не е истина. Момчето съвсем не бе това, което си представяме при думата „момче“, защото беше на сто и осемдесет години. И девойката не била съвсем девойка — по съвсем други причини, а любовта… Тя не била сублимация на стремежа към насилие с едновременно потискане на желанието да се отдадеш — както я разбираме сега.

Моята история няма да ви се хареса, ако от самото начало не вземете под внимание тези факти. Но ако се постараете, ще намерите в нея много смях, сълзи и вълнения, а това може и да струва, и да не струва вашите усилия. Що се отнася до девойката, тя не била девойка, защото била момче.

Виждам как на мига сте готови да зарежете цялата тази работа. „Дявол да го вземе — си казвате, — че кой иска да чете за двама обратни!“ Спокойно. Тук няма да разкриваме тайните на похотта и извращенията на хората с особен вкус. Ако бяхте видели тази девойка, в никакъв случай не бихте подозирали, че в определен смисъл тя е момче. Съдете сами: гърди — двечки, влагалище — само едно, бедра — като на Венера, лице — без окосмяване, дъги над веждите — няма. Вие мигом бихте определили това същество като същество от женски пол, като, разбира се, биха могли да ви дезориентират опашката, мъхестата кожа и хрилните отвори зад всяко ухо.

И пак ти се иска да зарежеш историята. Боже Господи, приятелю, честна дума: тя бе прелестно създание и за теб, нормалният мъжага, би било достатъчно да прекараш час-два с нея, и ще си готов да преобърнеш небето и земята от мерак да я вкараш в леглото си. Дора (ще я наричаме така, макар истинското й име да звучи по следния начин: Омикрон-Дибез от Дорадус 5314 — последният член означава цвят, оттенък на зеленото) — та значи Дора изглеждаше като прелестна и мила девойка. Може да се каже, че беше танцьорка. Това изкуство изискваше интелект и големи знания, вроден талант и непрекъснати репетиции. Танцът протичаше в безтегловност и най-добре може да бъде описан така: малко цирков номер от типа „жена без кости“ и малко класически балет, да речем умиращия лебед в изпълнение на Данилова. И в същото време всичко това беше дяволски сексуално. Естествено, в символичен смисъл, но да бъдем откровени: голяма част от това, което смятаме за сексуално, си е направо символично, освен може би отворенният копчелък на ексхибициониста. Когато Дора танцуваше в милионния ден, и ти би се задъхал, ако можеше да я видиш.

А сега за това, че тя беше момче. За зрителите нямаше никакво значение, че в генно отношение тя е самец. И за теб вероятно не би имало, ако беше сред публиката, защото нямаше да знаеш — тъй де, едва ли ще вземеш късче от плътта й и да го сложиш под електронен микроскоп, за да търсиш XY хромозомата.

За зрителите това нямаше значение, беше им все едно. Чрез методи, които не са сложни, но ние още не ги знаем, можеше много да се научи за способностите и наклонностите на децата доста преди тяхното раждане — например на втория стадий от клетъчното делене, по-точно — когато делящата се яйцеклетка става бластоцид. И тогава те, разбира се, помагат на тези наклонности да се развиват. А ние не го ли правим? Ако забележим, че някое дете има музикални наклонности, моментално му даваме степендия. Така те, щом забележат, че детето има женски наклонности, правят от него жена. И тъй като полът отдавна няма нищо общо с размножението, тези процедури бяха лесни, не предизвикваха усложнения и се коментираха съвсем рядко.

Какво означава „съвсем рядко“ ли? Ами например колкото ние се обръщаме към Божията помощ, когато ни пломбират зъб. Или когато слагаме слуховия си апарат.

Какво, още ли се плашиш? Тогава се вгледай в първата срещната цицеста мадама и си помисли, че тя би могла да бъде Дора, тъй като и в наше време се срещат екземпляри, които генно са самци, но соматично са самки. Случайният комплекс от условия в утробата на майката се оказва по-важен от шаблона на наследствеността. Разликата е, че при нас това става случайно и не знаем за него — научаваме го след много прецизни изследвания, и то случайно. А хората от Милионния ден си правят това, което искат.

Хайде, стига толкова за Дора. Защо да ви взимам акъла с добавката, че тя беше висока два и десет и по рождение ухаеше на фастъчено масло?

И тъй, да започнем нашия разказ.

В Милионния ден Дора изплува от своя дом, влезе в транспортната тръба, водният поток мълниеносно я изхвърли сред фонтан от пръски пред… да го наречем пробна зала.