Един мъж с каскет и вехти дрехи извън оградата държи в ръце бледо момиченце: някой работник-вдовец дошъл да подари на детето си тая безплатна забава. Те гледат унесени и усмихнати двамата и ръчичката на девойчето нежно обгръща главата на баща си: „Oh, papa, regarde, regarde le petit chien…“ 4 4 О, татко, виж, виж кученцето!
Завесата се спуска сред нови викове и смях. Хармониката започва някакъв валс. Представлението свършва, за да почне наново след четвърт час.
Сега идва втората част на празника. Децата изпразват правоъгълника на театъра и се пръскат из алеите. Наоколо вече чакат колца — малки, старинни каляски. И Loulou и Pouppée, Jeannot и Toto сядат вътре и дръпват юздите на магаренцата и белите кози. Акордеонът глъхне, а наблизо, по двойния асфалтов път, фучи безкрайният низ автобуси и таксита, крещят сирени, тътне мътният поток на парижкия живот. Той поглъща и влече всичко по пътя си, той расте като страшна река, която бърза към някакъв страшен въртоп…
Слънцето се навежда вече към черната врата на Триумфалната арка. Отвъд Иглата на Обелиска синкаво се изрязва „Пале Роял“. Златисти жици се протягат между дървесата. Сегиз-тогиз някой зрял кестен тупва на земята. Акордеонът пак почва. Там, на сцената, ей сега с лай ще скочи кучето и отново ще трепнат звънчетата на смеха…
Прислонен до едно дърво, моят другар рисува. Той вярва, че може да хване и задържи образа на тоя час, неповторим като Фата Моргана. Времето тече неусетно. Небето побледнява.
Между стволовете приижда синкавият здрач на вечерта. Старият човек затваря капаците на бараката. Врабците се гласят за сън. Блясват първите светлини. Грохотът на града нараства всеки миг. Тишината бързо прибира своята паяжинна дреха и отлита към стъмения кръгозор. Наоколо е отново черната тътнеща пустиня на милионния град.
1928
© 1928 Константин Константинов
Сканиране и разпознаване: noisy, 2010
Коригиране: northeast, 2010
Издание:
Константин Константинов. Разкази и пътеписи
Библиотека „Български писатели“
Издателство „Български писател“, София, 1980
Редактор: Тихомир Тихов
Художник: Кънчо Кънев
Худ. редактор: Кирил Гогов
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Мария Грудева
Код 25/95361/5506–29–80
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17569)
Последна редакция: 2010-10-22 11:00:00
Това е театърът, господине, кукленият театър.
Хайде, Лулу! Мълчи, Жано̀!
О, о, ето го — крадеца!…
О, татко, виж, виж кученцето!