Константин Константинов - Арл

Зад градината уличката се разтваря в широк булевард, който извежда на полето. Оглушителна глъчка изпълва пространството, слънцето жестоко пече, тълпата се разлива в множество живи потоци. Денят е съботен, пазарът — особено оживен. По двете страни на улицата — безброй бараки, тезгяхи, фургони-дюкяни, сандъци, отрупани със стоки. Зад тях — гъсти редици маси върху терасите на кафенетата. По шосето трещят камиони, отобуси, препълнени с хора, прашни спортни коли, малки двуколки с едри коне. Цялата околност — от Ним до устието на Рона — чифликчийски семейства, работници за наемане, панаирски търговци, всички са си дали среща в тая лятна сутрин на пазара в Арл. Златист облак прах виси над земята и през него смътно се мержеят бели каменни къщи, сиви чинари и безкрайната равнина наназад. Навярно така изглеждат изгорелите полета на Касталия.

Мирише на плодове, на ракия и чесън. Мургави яки мъже в сиви блузи и широки сламени шапки шумно разговарят, прави или насядали около масите. Звънтят чаши, гарсоните тичат, продавачи и купувачи крещят. Пазарът е в разгара си. Какво ли няма в безбройните бараки? — Изтърбушени сандъци сапун, кошници от тръст и върба, басми, шапки и накити, грамадни клони зелени банани, цяла уличка от знаменитите луканки на Арл — „Saucissons Mireille“ 1 1 Луканки „Мирей“. .

Сред пъстрата тълпа бавно се движат величавите черни фигури на арлезианките. В тия снажни, стегнати в корсет и дълги рокли жени, в тия конически шапчици с бяла дантела, в тия гордо завити вежди и кадифени черни очи дреме наистина дълбока, потайна и опасна сила. Повели за ръка розови хлапенца, те вървят по две, по три, разговарят на своя напевен и неразбираем диалект и погледите им се плъзгат над главите на другите. Това е спокойната самоувереност на расата, запазена и предавана от век на век. Царствена гордост — нали Арл е бил някога „Галският Рим“?… Рим е господарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност. Цезар е имал тук корабостроителница. Латинската кръв се е примесила с ярката кръв на галите и франките и е създала тоя благороден женски тип. Столетия са се редували, нови другоземци са кръстосвали полята на Прованс, угасвали са поколения, цивилизации са потъвали в праха на земята. Ала единствено неизменна останала е тая приказна, по-завършена и по-избистрена от времето красота на арлезианките. И в малкото сиво градче все така цъфтят упоително-отровни тия черни цветя, далечни и загадъчни в блясъка на слънчевата сутрин.

На пладне, когато пазарът се привърши, приливът из улиците затихва — за да се отлее от всички пътища на равнината към фермите, към усамотените колиби сред лозята, към маслинените плантации на крайбрежието. Тогава Арл отново, до следната сутрин, става романтичният град на Доде и Бизе. Тогава вратите и капаците на прозорците се затварят и всичко изглежда мъртво. Неподвижен зной натиска земята. В тесните улички се чупят гъсти сенки. Тук-там блестят по вратите портиери от мъниста и камъш. Зад прозорците се чува смях и шепот. Чувствуваш, че иззад капаците невидими очи следят стъпките ти.

На малкото площадче с чинари — три кафенета безлюдни и сънни с опнати пъстри тенти. Две боси деца надничат зад моя другар, който рисува в блокчето и се отчайва. Как да уловиш тоя странен колорит, тия жълти, прегорели багри на старите къщи, тоя сивозелен тон на листата, това чудно — сякаш разлято синило — небе?… В дъното се вдига грандиозната Арена и запушва кръгозора. Нанизани между стрехите, пъстреят трицветните байрачета на републиката. Утре градът ще има рядко събитие: голяма corrida 2 2 Бой с бикове. в Арената. Шест млади бика са докарани там, изложени вече за публиката. Трима знаменити матадори от Мадрид са обявени за утрешния бой. Грамадни афиши съобщават из цялата околност за събитието: зрелище под патронажа на префекта, тържествено шествие преди почването, военна музика, награди за победителите, последното място струва 25 франка… При вратите на Арената навалица; искат да видят животните. Но входът се пази от войници и вече не пускат никого.

— Oh, que s’est embêtant! Ecoutez, monsieur, mais on a fait deux kilomètres pour les voir!… 3 3 О, колко е неприятно. Чуйте, господине, ние сме вървели два километра, за да ги видим!… — ядосват се две дами и умолително гледат войника.

— C’est facheux, oui, mesdames — отвръща галантно момъкът, — mais il est tard dejà, c’est fermé! — и с трогателна нежност добавя: — II faut qu’ils se reposent jusqs’à demain! 4 4 Да, неприятно е, госпожи, но вече е късно, затворено е. Те трябва да си починат.