Константин Константинов - Излет

Той скочи и тръгна по пътеката надолу, като викаше отново:

— Е-хо! Любене-е! Никой не се обади.

Слънцето се спусна зад рида и скоро притъмня. Тръпки попълзяха по снагата на Слави. Наоколо храстите тъмнееха като хора. Вятърът свиреше страшно в клоните. Ами сега?

Той щракна електрическото фенерче и отново викна:

— Е-хо! — И май му се доплака.

В тая минута нещо зашумоля наблизо и висок, весел лай се чу на няколко крачки. Вълчо се показа тичешком из пътеката, а след него се показа и Любен.

Слави въздъхна облекчено и отвърна:

— Тук, тук!…

Когато се събраха тримата, Любен изхълца разтреперан:

— Ей, бате Славе, ако не беше Вълчо, не знам как щях да се оправя! Той ме доведе до пътеката.

Кучето въртеше опашка радостно и тичаше напред-назад. Слави го извика, помилва го по главата и каза:

— Нейсе! Изкупи си днес вината, Вълчо! Не си разбойник, не си крадец — взимам си думите назад! Ти си ни побратим, моето куче, жив да си! Само друг път остави намира обущата ни, че ние не можем като тебе боси да ходим. Разбра ли? А сега хайде напред да ни водиш, че замръкнахме!

© Константин Константинов

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: BHorse, 2007

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3272]

Последна редакция: 2007-08-29 08:16:24