Константин Константинов: На превала

Но минаха тъй около два часа, дървата се свършиха, огънят почна да гасне и пътниците отново взеха да се безпокоят: как щяха да минат през затрупания път и дали нямаше да замръзнат през нощта навръх Балкана?

Ето на, сенките на склоновете вече лягаха върху снега и, той ставаше сивосинкав. Току-виж, ще мръкне, а нищо не се нареждаше. Онова момче май ги излъга. И хората тревожно се разхождаха, потропваха, за да се стоплят, и гледаха от двете страни на превала.

Изведнъж от срещната им страна, зад пряспата, се чу някаква глъчка, едно магаре изрева, едно куче залая и няколко тънки гласчета извикаха:

Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня…

— Само че — прозвуча гласът на Савата — сега и вятърът ечи, и Балканът стене, ама юнакът не е вече сам, ами са тъкмо седмина. Ей ги на: Диньо, Асен, Коста и Гочо заедно с Марко и Арап, и моя милост, главатарят. Ех, и конят ни не е съвсем кон, а Марко, но не вреди. Тъй все е по-добре, отколкото сам юнак, макар и с кон.

Отсреща всички се бяха покатерили, кой както можеше, да видят песнопойците. Всяко от момчетата носеше по една лопата, Марко беше натоварен с три-четири кирки и от едната страна на самара му висеше за всеки случай една торбичка с няколко самуна хляб.

— Хайде сега — извика Савата към хората отвъд пряспата, — вземете тия лопати и кирки и почвайте да пробивате — вие оттам, ние оттук. След един час най-късно ще се срещнем и колата ще мине през коридора, който ще издълбаем в снега. Ще мине като нищо! Така е, като се кара задружно!

Така и стана. Не беше минало и час, когато едни широк проход отвори пътя на превала и сега вече автобусът можеше леко да продължи закъм другата страна на планината. Пътниците бяха толкова радостни, че искаха да наградят децата с пари и събраха помежду си доста левчета.

Ала цялата дружина отказа.

— „Босата команда“ не е дошла за пари! — рече гордо главатарят. — Дето трябва да се помогне за нещо добро, ние сме там!

— Хи-ха! Не! Хи-ха! Не! — обади се и Марко.

— Ей на, и Марко казва същото: не, не щем пари! — засмя се Савата. — Но ако искате, ще направим друго нещо: довечера нашата дружина дава вечеринка в училището с вход, за да купим нови книги за нашата библиотека. Отзарана аз бях дошъл тук за дърва — да стоплим довечера салона повечко. Та, ако искате, можете да си купите по едно билетче за вечеринката. Това може.

Пътниците веднага и с удоволствие се съгласиха и в две-три минути цял кочан билети се разпродаде. След това автобусът с благодарности и с радостни възклицания от всички потегли по шосето, надолу към града. А Савата изкомандва:

— Сега, дружина, вземете и пребройте инструментите, съберете бързо други дърва и да се спускаме и ние. Че за довечера трябва да приготвим и една нова сценка: „Спасителният отряд «Боса команда»“. Ходом марш!

© Константин Константинов

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: BHorse, 2007

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3270]

Последна редакция: 2007-08-29 08:16:24