Константин Константинов - Брюге

Корабостроителници са закривали небето със своите мрежести скели, в тъмните работилници и пещи се е приготвял най-фин порцелан, филигранни стъкла и кристали. Врата към северните морета, Брюге неведнъж е тръпнал в мрачния блясък на средновековните завоеватели. Тук са горели яростни пламъци на фанатичния католицизъм и на жестоки църковни разпри. По тия каменни улички са минавали испанските пълчища на херцог Алба. От тия площади са тръгвали за Божигроб, цели обковани в желязо, безстрашните рицари на светата Дева. От тия дълбоки прозорци със завеси от чудесна брюкселска дантела са ги изпращали прималнели съпруги, заключени с поясите на целомъдрието. А всеки празничен ден под звъна на всички църкви безкрайни процесии с хоръгви, кадилници и свещи, с Мадоната и Детето са шествували край заспалите канали на призрачния град. После вековете са се изнизали равнодушни един след друг и са отвлекли всичко със себе си. Всичко, освен тоя църковен звън и тихите обители на монахините. Сега — няколко антикварни магазина с фалшиви старини и евтини сувенири. Англичани-туристи, които прескачат лете от плажа на Остенде за час, два със своите тежки спортни коли. И вечер — дългите работнишки влакове, които се връщат от юзините на Ганд и Брюксел.

През полуотворената порта на каменна ограда се синее двор с чимшири и пътека от плочи. В дъното — манастир с тесни прозорчета. Еднозвучен мълвеж се носи оттам, подобно ромон на подземен поток. Някой чете дълга вечерна молитва. Отсветът на заника гасне по седефената вода на канала. Дълбоко, мъртво мълчание слиза от мокрото небе. И изведнъж неодолима, безименна, подлудяваща мъка те залива, хваща те за гърлото, задушава те, главата ти пламва, стегната в огнен обръч, земята се продънва, за да се заключи отгоре. Усещаш, че съзнанието ти повече не ще изтрае, че тясната назъбена уличка ще те сдъвче със своите каменни челюсти, че полинялата вода те притегля като омагьосан, че тоя дъх на мощи, на изсушени иконни цветя и восък, който се носи от всеки ъгъл, отравя сърцето ти и бавно, но безвъзвратно спира туптежа му. И тогава в последно усилие поемаш дъх и хукваш като обезумял към малката станция, дето пищи готов за тръгване влак, дето релсите звънят и колелетата тракат, отнасяйки те другаде, отново по широката земя, към шума, към движението и борбата на далечния, тътнещ, устремен и прекрасен живот!

1926

© 1926 Константин Константинов

Сканиране и разпознаване: noisy, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Константин Константинов. Разкази и пътеписи

Библиотека „Български писатели“

Издателство „Български писател“, София, 1980

Редактор: Тихомир Тихов

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Кирил Гогов

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Мария Грудева

Код 25/95361/5506–29–80

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17573)

Последна редакция: 2010-10-22 11:00:00

Гледай, гледай!…

Гледай, гледай!… София — тя е далеч, нали? Три дни с влак?… Гледай, гледай!…