Джаки Колинс: Грешниците

— Просто й предай съобщението — очите му бавно шареха и тя почувства отново физическото и привличане. — Довиждане — каза той рязко.

Кери не съжаляваше за филма му, но се питаше как ще се почувства Сънди. Защо тя се беше върнала в Лос Анджелис?

След два дни Сънди излезе от болницата. Обсадена от фотографи и репортери, тя избяга на сравнително безопасно място в къщата на Кери и Маршъл. Те я закриляха по най-добрия възможен начин.

Тя беше взела много решения миналата седмица. Каза на Кери, че не възнамерява никога вече да се появява в друг филм. По някакъв начин тя се чувстваше виновна за цялата бъркотия.

Кери не можеше да повярва на това.

— Какво ще правиш? — попита тя.

— Каквото и да направя, ще бъде нещо лично.

Беше съобщено, че Динди Сайдн ще замести Сънди във филма на Клод Юсан. Кери беше изненадана от начина, по който Сънди прие новината. Тя просто се усмихна и каза:

— Мисля, че сега е намерил най-подходящото момиче.

Нещо се беше случило между Клод и Сънди, но Кери чувстваше, че не е подходящо време да си вре носа там.

Чарли посещаваше Сънди всеки ден, седеше и говореше с нея в градината. Караше я да се смее. Правеше я щастлива. И когато я помоли да отиде в Лондон с него, тя прие. Чувстваше се зле, подтисната, и само Чарли я караше да се чувства добре.

Той каза:

— Без притеснения, да видим какво ще стане…

— Ще те заведа в Манчестър — каза Чарли. — Ужасно място е, но съм роден там. Серафина се отбила в болницата и ме родила между две шоута.

Сънди стисна ръката му.

— Бих искала да я познавам, изглежда, че е била велика стара дама.

— Да, тя щеше да те хареса. Не е ли странно, любима? Ето ни тук, един до друг, като че ли сме се познавали цял живот. Колко време сме загубили.

— Нищо никога не се губи в живота, Чарли. Винаги научаваш нещо.

— Да — той я погледна настойчиво — предполагам, че ти си научила.

Самолетът се спускаше, за да се приземи.

— Стой зад мен като японска съпруга и остави пресата на мен — каза Чарли — ще отговоря на няколко въпроса и ще им кажа, че си ми секретарка.

Тя се усмихна меко.

— Сега това може да се окаже добра работа за мен. Мога да пиша на машина, знаеш ли?

— Така ли? Боже Господи, скрити таланти!

И двамата се засмяха.

Седрик Хоумър се взираше в огледалото за обратно виждане на лъскавия сребърен ролс-ройс, паркиран до изхода за пристигане на лондонското летище. Среса правата си тъмнокафява коса. Беше обикновен на вид мъж, слаб и с остри черти. В сивата си шофьорска униформа като че ли се сливаше с колата.

Той приключи с ресането на косата си и се загледа грубо в едно минаващо момиче в мини пола.

— Малки мръсници! — измърмори той. — Разкарват се насам-натам и си показват задниците на всеки.

Очите му изпратиха момичето, докато то се скри, след това излезе от колата и застана до нея.

Той си помисли за предната вечер, която беше прекарал с майка си в стария им апартамент, в който те живееха заедно в Айлингтън. Беше една хубава вечер. Те бяха разглеждали колекцията му от снимки и изрезки. Той беше събрал всичко, което се беше появило за Сънди Симънс в английските вестници и списания. Беше толкова красива, толкова чаровна, дори майка у се съгласи с него.

След това по-късно той се затвори в стаята си и вечерта стана още по-хубава…

Един полицай дойде до колата.

— Тук не е място за паркиране — каза той — тук сте вече петнадесет минути, най-добре ще е да се махнете.

— Хората ми ще дойдат всеки момент — каза Седрик — посрещам Чарли Брик.

— О, Чарли Брик. Тогава всичко е наред, предполагам. Пристига тази сутрин, нали?

Седрик кимна. Голям късмет беше, че шефът избра него да посрещне Чарли Брик на летището. Чарли познаваше Сънди Симънс. Ако окаже на Чарли, ако му обясни, че иска да й напише едно писмо, изразяващо възхищението му, тогава беше сигурен, че Чарли ще му даде адреса й.

Седрик тихо си тананикаше със затворени уста…

© 1971 Джаки Колинс

© Ангелина Пискова, превод от английски

© Емил Манолов, превод от английски

Jackie Collins

Sinners, 1971

Сканиране:???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Джаки Колинс. Грешниците

Оформление на корицата: Боян Филчев

ИК „Прозорец“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13903]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00

Многоцветна хавайска рокля — Б.пр.

Хубава — Б.пр.