Трейси Шевалие - Жива жар

— Не съм знаела, че — Маги се поколеба… — че ти и Джон Астли наистина сте… ти знаеш. Мислех, че сме дошли навреме с мистър Блейк. Не отсъствах дълго от конюшнята онази вечер. Върнах се колкото се може по-бързо.

Мейси сведе поглед към земята, като че ли търсеше плевели.

— Не беше нужно много време…

— Джем знае ли? А родителите ти?

Лицето на Мейси се сгърчи.

— Не!

Тя пак заплака — дълбоки ридания разтърсиха наедрялото й тяло. Маги я прегърна и я поведе към стъпалата на лятната къща, където Мейси сложи глава в скута й и рида дълго време, наплака се, както й се беше искало от месеци насам, но не смееше пред семейство Блейк.

Накрая хълцанията затихнаха и тя се изправи, бършейки очи в престилката си. Лицето й беше станало на петна, беше по-пълно и по-свежо в сравнение с преди няколко месеца. Шапчицата й, изглежда, беше някое старо боне на мисис Блейк и Маги се запита какво ли се е случило с глупавата й къдрава дорсетска шапчица.

— Какво ще правим с бебето тогава? — каза тя, изненадана от своето "ще правим".

Мейси не заплака пак — морето от сълзи беше пресъхнало и сега беше просто изтощена.

— Мама и татко все ми пишат да се върна, казват, че ще пратят Джем да ме доведе. — Дъхът на Маги спря при мисълта, че Джем ще се върне. — Все отказвам — продължи Мейси, — мисля, че ще е по-добре да родя бебето в Лондон. Мисис Блейк каза, че мога да остана и да родя тук. После мога… мога да го дам на някого и да се върна вкъщи, без никой нищо да разбере. Ако е момиче, мога просто да го занеса зад ъгъла в Девическия приют и… и…

— Ами ако е момче?

— Не знам… не знам. — Мейси сучеше на пръст единия край на престилката си. — Ще намеря някакво място да… — Не можа да завърши изречението и започна друго. — Ще бъде трудно да остана тук, най-малкото че той е в съседната къща. — Тя погледна плахо към прозорците на Джон Астли и после обърна глава и нахлупи шапката си така, че никой от там да не може да я разпознае. — Понякога го чувам през стената и това просто ме кара… — Мейси потрепери.

— Той знае ли за бебето?

— Не! Не искам да знае!

— Но може да помогне — поне да ти даде някакви пари.

Още докато го казваше, Маги знаеше, че е малко вероятно Джон Астли да направи дори това.

— Жалко, че старият Астли не е тук. Можеше да направи нещо за теб, като разбере, че това е негово внуче.

Мейси отново потрепери при тези думи.

— О, не, няма. Чух го да говори с мис Девайн. Нали я знаеш, танцьорката на въже. Тя беше в същото положение като мен, от същия мъж. Мистър Астли се държа ужасно с нея, изхвърли я от цирка. Той няма да ми помогне. — Тя се загледа в тухлената стена, разделяща семейство Блейк от мис Пелам. — Веднъж Лора Девайн се отнесе много мило с мен. Чудя се какво ли е направила.

— Аз мога да ти кажа — рече Маги. — Чух, че се върнала в Шотландия да роди детето си.

— Така ли? — Мейси се пооживи от тази новина. — Наистина ли?

— Ти това ли искаш да направиш, да се върнеш в Дорсетшър?

— Да. Да, ще ми се. Семейство Блейк са толкова добри с мен, но ми липсват мама и татко, и особено Джем. Той ужасно ми липсва.

— И на мен — призна Маги, преди да се овладее, така доволна да има някой, който да споделя чувствата й. — И на мен ми липсва ужасно. — След малко добави: — Значи трябва да си отидеш вкъщи. Семейството ти ще те приеме, нали?

— Така мисля. Но как да отида до там? Нямам никакви пари, а и не мога да тръгна сама, когато бебето е на път да се роди. Не смея да помоля семейство Блейк. Напоследък са толкова заети и освен това, макар че живеят в голяма къща, те нямат никакви пари. Мистър Блейк не продава много от това, което печата, защото то е толкова… толкова… трудно за разбиране. Мисля, че понякога дори мисис Блейк не схваща какво иска да каже. О, Маги, какво ще правим?

Всъщност Маги не я слушаше, а мислеше. За нея това беше като история, която се развиваше пред очите й, с ясно начало и среда, и сега тя отговаряше за успешния край.

— Не се притеснявай, Мейси. — каза тя. — Знам какво трябва да направим.

Маги нямаше представа колко струва една сребърна чаена лъжичка, но предполагаше, че ще е предостатъчно да покрие пътуването на двама души с дилижанс до Дорсетшър и да остане малко за Мейси.

Реши да подходи към Чарли очи в очи. След като остави Мейси в градината на Блейк, тя се отправи към кръчмите, в които пиеше, като започна с "Ананасът" и "Херкулес", после мина през "Короната", "Старият замък" и "Артишок", преди да й дойде наум да се върне в "Гербът на Кентърбъри". Чарли Батърфийлд имаше слабост към една от келнерките там, която го позакърпи, когато Маги го доведе от Улицата на главорезите миналия декември. "Гербът на Кентърбъри" прикрито се противопоставяше на Сдружението. Работещите там караха поддръжниците му да чакат по-дълго, преди да им сервират, и после им даваха прокиснала бира. Чарли гледаше да не се навира много в очите на Сдружението след сблъсъка в къщата на Блейк.