Джек Лондон - Враг на целия свят

Емил Глук се подсмивал и продължавал пъкленото си дело. Той знаел какво се е случило. Но откъде можел да знае светът? Глук открил тайната на оръжието си случайно още докато работел в галваничната си работилница на „Телеграф авеню“ в Окланд. Случило се така, че компанията „Търстън пауър“ монтирала радиостанция близо до работилницата му. След известно време галваничната вана излязла от строя. Намотката на електромотора дала накъсо на много места. Докато оглеждал повредите, Глук забелязал в местата на късото съединение множество дребни спойки. Късото съединение нажежило намотката, разтворът кипнал и работата спряла. Но от какво било предизвикано то? Глук се замислил. Ходът на разсъжденията му бил прост. Преди поставянето на радиостанцията апаратурата работела добре. Тя излязла от строя едва след монтирането на предавателя. Следователно причината била в неговата работа. Но какво всъщност се случило? Отговорът бил намерен бързо. Ако електромагнитните вълни са способни да накарат железните стърготини на кохерера, намиращ се оттатък океана на три хиляди мили от предавателя, да се слепват, то електромагнитните вълни, излъчвани от радиостанция само на четиристотин фута от работилницата, можели да предизвикат същия ефект в зле изолираните места на намотката.

Тогава Глук не проявил особен интерес към това явление. Просто пренавил намотката и продължил да се занимава с галванопластика. Но по-късно в затвора си спомнил за този случай. Разбрал, че може да създаде безшумно незабележимо оръжие, с помощта на което да отмъсти на света. Великото откритие, което отнесе със себе си в гроба, се състояло в това, че умеел да контролира посоката и силата на електромагнитните вълни. По това време този проблем още не бил решен от радиоинженерите, както впрочем не е решен и сега. Но Емил Глук в затворническата си килия успял да се добере до същността му. И когато излязъл на свобода; успял да осъществи идеята си. След като умеел да направлява електромагнитните вълни, за него било доста проста работа да предизвика искра в барутните погреби на някой форт, в снарядите на линеен кораб или в патроните на пистолетите. Можел не само да взривява барута от разстояние, но и да предизвиква пожари. Не без негово участие избухнал големият бостънски пожар, но, както заявил в показанията си Глук, това било чиста случайност, вярно, добавил той, пожарът бил за него приятна изненада, за която никога по-късно не съжалявал.

Не друг, а Емил Глук предизвика ужасната германо-американска война, която отне около осемстотин хиляди човешки живота и причини почти неизчислими загуби. Да си спомним, че през 1939 г. вследствие на пикардийския инцидент отношенията между двете страни бяха обтегнати. И макар интересите на Германия да бяха донякъде засегнати, все пак не искаше война и в знак на мирните си намерения изпрати кронпринца и ескадра от седем линейни кораба на приятелска визита в САЩ. През нощта на 15 февруари седемте броненосеца пуснаха котва в Хъдзъновия залив срещу Ню Йорк.

Същата нощ Емил Глук излязъл в морето с катер, на който се намирал апаратът му. Този катер, както се изяснило малко по-късно, купил от „Рос Търнър кампъни“, а детайлите на апарата, който влязъл в действие същата нощ — от завода „Къламбиа илектрик“. Но тогава никой не знаеше това. Известно е само, че седемте броненосеца литнаха във въздуха един след друг на равни интервали от четири минути. Загинаха деветдесет процента от матросите и офицерите, в това число и кронпринцът.

Много години преди това събитие в залива на Хавана бил взривен американският линеен кораб „Мейн“, веднага след което започнала войната с Испания, макар тогава да съществували основателни съмнения дали взривът е бил резултат на диверсия или на случайност. Но взривът на седемте броненосеца с интервал от четири минути вече не можеше да бъде обяснен със случайност. Германия считаше, че взривовете са предизвикани от подводница и незабавно обяви война. И едва шест месеца след самопризнанието на Глук тя върна на Съединените щати Филипините и Хавайските острови.

През това време злият дух и човекомразец Емил Глук се носел като разрушителен смерч по земята. Той не оставял следи. С педантичността на учен унищожавал всички улики. Обикновено наемал стая или къща и тайно монтирал там апаратурата, която впрочем така усъвършенствал и опростил, че заемала съвсем малко място. След изпълнението на набелязания план предпазливо изнасял апаратурата. Това му гарантирало дълъг живот и множество ужасни престъпления.