Джек Лондон - Враг на целия свят

Но когато в полицията установили, че раната е нанесена със собствения пистолет на Филипс, станал за смях и го обвинили, че е бил пиян. Независимо от неговите уверения, че не е помирисвал алкохол и не е докосвал пистолета, който бил в задния му джоб, Филипс бил изгонен от полицията. Признанието на Глук, направено шест години по-късно, снело от нещастния полицай позорното обвинение. Понастоящем се радва на добро здраве и получава от общината прилична пенсия.

Като се саморазправил с личните си врагове, Емил Глук започнал да търси по-широко поле за дейност, въпреки че омразата му към вестникарите и полицаите, както и преди, оставала неудовлетворена. Докато се намирал в затвора, изобретената от него система за запалване на двигателите с вътрешно горене му носела все по-големи доходи и с всяка изминала година състоянието му се увеличавало. Бил независим, можел да пътува където пожелае и да удовлетвори чудовищното си желание за мъст.

Глук се превърнал в маниак и анархист, при това не идеен, а някакъв неистов анархист. Може би това не е подходящата дума и по-добре би било да го наречем нихилист и унищожител. Но както е известно, той не членувал в никоя терористична организация. Действал сам, но предизвикал хиляди пъти по-голям страх и причинил хиляди пъти повече разрушения от всички терористични организации, взети заедно.

Ознаменувал отпътуването си от Калифорния с взривяването на Форт Мейсън. В показанията си говори за това като за малък експеримент (просто потренирал и толкова). Осем години скитал по света, сеейки ужас, причинявайки загуби за стотици милиони долари, погубвайки безброй много хора. Единствената благоприятна последица от злодеянията му е опустошението, което предизвикал в редовете на самите терористи. Всеки път, когато извършел престъпление, полицията излавяла всички терористи, оказали се наблизо. Само в Рим след убийството на италианския крал били екзекутирани седемнадесет души.

Но най-потресаващото му деяние било като че ли убийството на краля и кралицата на Португалия. Това станало в деня на сватбата им. Срещу терористите били взети всички възможни защитни мерки. Улиците, водещи към църквата, били блокирани от двоен кордон войници, а кралската карета се охранявала от двеста кавалеристи. И изведнъж станало чудо. Автоматичните пушки на кавалеристите, както и винтовките на стоящите наблизо пехотинци започнали да стрелят. В настъпилата паника дулата на стрелящите пушки били насочени на всички страни. Касапницата била ужасна — конете, войниците, зрителите, кралят и кралицата станали на решето. Работата се усложнила и от това, че сред плътната тълпа зад веригата войници се взривили бомбите на двама терористи, които се намирали на известно разстояние един от друг. Терористите възнамерявали да хвърлят бомбите в кралската двойка, ако им се удаде такава възможност. Но кой можел да предположи какво ще се случи? Страшното опустошение, предизвикано от избухването на бомбите, усилило бъркотията. Предполагало се, че взривовете влизат в плановете на нападателите.

Само едно било необяснимо — поведението на войниците в момента, когато пушките им започнали да стрелят. Никой не можел да повярва, че те също участват в заговора. Но от куршумите им загинали стотици хора, в това число кралят и кралицата. От друга страна, още по-голямо недоумение предизвиквал фактът, че седемдесет процента от самите войници били убити или ранени. Някои си го обяснявали с това, че верните на дълга си войници от присъстващите по време на нападението над кралската карета са открили огън по предателите. Но въпреки че много от останалите живи били подложени на разпит, нито един от тях не дал показания, които да потвърдят тази версия. Те упорито твърдели, че въобще не са стреляли и че пушките им са започнали да стрелят сами. Провеждащите експертизата химици им се присмели, като заявили, че един патрон, зареден с новия бездимен барут, би могъл да се взриви сам, но възможността всички патрони в дадения район да избухнат едновременно абсолютно се изключвала. В края на краищата това поразително произшествие така и не получило обяснение.

Според общото мнение, формирало се в останалия свят, цялата тази работа била резултат от паниката, възникнала сред експанзивните латинци след избухването на бомбите на терористите. В тази връзка си спомнили един смешен случай, станал преди много години, когато се разиграло сражението между руската флота и английските рибарски лодки.