Чарлс Бенет: Бунтовният остров

След като кратката борба на палубата свърши, някои от моряците спуснаха лодка и загребаха към брега да ни вземат на „Светла зора“. Намерихме пиратите, събрали се в мрачна група. Техният главатар за по-голяма сигурност бе пазен от двама здрави моряци. Разбрах, че изненадата за пиратите била толкова пълна, че моряците не дали нито една жертва.

Строен лейтенант излезе напред да поздрави капитан Хътълстоун, когато той се качи на борда.

— Напълно сполучливо — каза, усмихвайки се от задоволство. — Благодарение на вас, капитане, най-кръвожадният пират е заловен. Ще докладвам случая на висшето началство и вие и вашите хора няма да бъдете забравени.

— Благодаря ви, сър — отговори капитанът, — но удовлетворението от мисълта, че този човек вече не може да пакости на мирните търговски кораби, е достатъчна награда. При това аз си възвърнах кораба. Но, сър, на този остров е заровена плячката на пиратите. Може би ще успеете да убедите някой от тия негодници да каже къде е тя.

Лейтенантът се обърна към мрачните пирати:

— Знаете какво очаква всекиго от вас — каза той строго. — Но един има шанс да се отърве от смърт — мога да ви гарантирам това, ако кажете къде е заровено съкровището.

— Ще ми гарантирате ли живота, храбри моряко? — каза подигравателно Бамбо, чиито очи светеха като на току-що хванат звяр.

— Не на тебе, разбира се, ако си известният Бамбо, както подозирам. Ти си извършил толкова престъпления, че никой земен съдия не може да опрости дори частица от наказанието ти. Мога да се надявам само, че Върховният съдник на всички ни ще бъде по-милостив към теб.

Бамбо се изкикоти:

— Я виж ти какъв проповедник, облечен в офицерски дрехи. Глупако, мислиш ли, че ще искам да откупя живота си с онова, за което съм отнел живота на толкова хора? Моето съкровище ще лежи заровено до края на света, защото съм едничкият човек, който знае къде е скрито.

Но едва Бамбо бе произнесъл предизвикателните си думи и Бъри падна на колене, бърборейки развълнувано:

— Той лъже, лъже! Аз го проследих, когато заравяше съкровището си. Зная къде е то!

— Ако казваш истината, ще направя това, което поискаш — обеща лейтенантът.

Но Бамбо се развика разярен:

— Това е лъжа! Той не е излизал от укреплението, докато заравях съкровището. Момчето ще ви каже.

— Този човек излезе от укреплението — казах аз. — Върна се обратно, облян в пот, и…

Преди да свърша думите си, Бамбо се изтръгна от двамата си пазачи с внезапно, конвулсивно движение. Те протегнаха ръце да го хванат, но бе късно. Като грабна един нож, изпаднал от някого на палубата, той се хвърли върху Бъри, преди някой да се намеси, и го прониза в гърдите. После се обърна и захвърли окървавения нож върху мене.

За щастие се наведох навреме. А Бамбо с висок подигравателен смях на тържество и предизвикателство и с вик: „Намерете сега съкровището!“ — скочи смело в морето.

Хукнахме към борда. Морякът до мен насочи мускета си в главата на плувеца, но го свали.

— Няма нужда — каза той.

Видяхме белия корем на акула в мига, когато се изви да хване плячката си. Преди водите да се затворят над главата на Бамбо, чухме жалния му предсмъртен вик…

Отвърнахме глави от страшното зрелище.

— Отиде тайната на съкровището! — каза Чири Сам.

— Да — добави капитан Хътълстоун. — Ще трябва да изоставим всяка надежда за намирането му, въпреки че можем да претърсим острова. На мен обаче ми стига тази радост, че си върнах „Светла зора“, макар да скърбя дълбоко за ония от нейния екипаж, които са убити.

— Извинявайте, сър — прекъсна го старият Троуър, който бе коленичил до улучения от Бамбо пират, — но този човек още не е мъртъв.

Бързо се струпахме наоколо му.

— Избяга ли Бамбо? — попита Бъри с немощен глас.

Когато му казахме за съдбата на пиратския главатар, той се усмихна щастливо:

— Винаги съм мислил, че ще го надживея! Сега сам мога да избягам. Ще прибера съкровището!…

Клетият Бъри! Той не знаеше, че животът му отлиташе бързо, заедно с течащата от раната му кръв. Следните негови думи бяха пълни с неосъзната ирония:

— Мъчно ми е! Бих се и грабих цял живот. Не ми остана ни пара от това. После дойде денят, когато можех да взема цяло съкровище, а трябва да издам тайната, за да спася живота си.

— Да — каза лейтенантът строго, — и ще трябва да я кажеш бързо, ако не искаш да оттегля обещанието си.

— Ще кажа, сър, ще кажа! — извика Бъри с внезапна тревога и започна да разказва, като описа ясно и подробно къде е видял Бамбо да крие богатството си.