Амин Маалуф: Кръстоносните походи през погледа на арабите

В началото на нашествието малцина са онези араби, които — подобно на ал-Харауи — оценяват сериозността на дошлата от Запад заплаха. Някои дори прекалено бързо се приспособяват към новата ситуация. Повечето, огорчени и примирени, се интересуват само как да оцелеят. Други заемат позата на повече или по-малко проницателни наблюдатели и се опитват да проумеят неочакваните и непознати събития. Най-привлекателен измежду тях е летописецът от Дамаск Ибн ал-Каланиси, млад и образован, произхождащ от знатно семейство. Очевидец на най-първите събития — двадесет и три годишен през 1096 година, когато франджите идват на Изток — той редовно отбелязва писмено събитията, които научава. Хрониката му разказва вярно, без излишна страст, за придвижването на завоевателите според отзвука, достигащ до града му.

За него всичко започва през онези дни на отчаяние, когато до Дамаск достигат първите слухове…

През онази година започнаха да пристигат сведения, че многочислени франкски войски са се появили и прииждат откъм Мраморно море. Хората се уплашиха. Новините бяха потвърдени от цар Килидж Арслан, чиито земи се намираха най-близо до франджите.

„Цар Килидж Арслан“, за когото говори тук Ибн ал-Каланиси, е едва седемнайсетгодишен, когато се появяват нашествениците. Пръв мюсюлмански владетел, информиран за приближаването им, младият турски султан с леко дръпнати очи е и първият, нанесъл им разгром, както и първият, победен от страшните рицари.

Още през юли 1096 година Килидж Арслан научава, че огромна тълпа франджи е тръгнала към Константинопол. Веднага предусеща най-лошото. Разбира се, той няма никаква представа за истинските цели, преследвани от тези хора, но появата им на Изток за него не предвещава нищо добро.

Султанството, което управлява, се простира върху голяма част от Мала Азия — територия, която турците наскоро са изтръгнали от гърците. Всъщност бащата на Килидж Арслан, Сюлейман, е първият турчин, завзел земята, която векове по-късно ще бъде наречена Турция. В Никея, престолния град на младата мюсюлманска държава, византийските църкви са повече от джамиите. Градският гарнизон е съставен от турски конници, но по-голямата част от населението е гръцко. Килидж Арслан не храни никакви илюзии относно истинските чувства на своите поданици — за тях той винаги ще си остане главатар на варварска банда. Единственият владетел, когото те признават и чието име шепнешком споменават във всички молитви, е василевсът Алексий Комнин, ромейски император. Всъщност Алексий е по-скоро император на гърците, провъзгласили се за наследници на Римската империя. Това им качество впрочем е признато от арабите, които през XI, както и през XX век, наричат гърците с думата „рум“ — „римляни“. Владението, завоювано от бащата на Килидж Арслан за сметка на гръцката империя, е наречено дори Румско султанство.

По онова време Алексий е една от най-влиятелните личности на Изтока. Петдесетгодишен, дребен на ръст, с очи, в които припламват лукави пламъчета, с добре поддържана брада и изискани маниери, винаги окичен със злато и загърнат в богати сини одежди, Алексий предизвиква истинско възхищение у Килидж Арслан. Именно той властва над Константинопол, над приказната Византия, намираща се на по-малко от три дни път от Никея. Близост, която поражда смесени чувства у младия султан. Подобно на всички номадски воини той мечтае за завоевания и плячка. Усещането, че легендарните богатства на Византия са досами ръката му, е приятно. Но същевременно чувства и заплаха — той знае, че Алексий никога не се е отказвал от намерението да си възвърне Никея, не само защото тя е изконно гръцки град, но и защото присъствието на турски воини толкова близо до Константинопол представлява постоянна угроза за сигурността на империята.

И макар разкъсваната от години от вътрешни кризи византийска армия да е неспособна сама да подеме освободителна война, всички знаят, че Алексий може винаги да потърси чужда помощ. Византийците никога не са се колебали да прибягват до услугите на рицари, пристигнали от Запад. Не са малко франджите, които посещават Изтока — наемници с тежки доспехи или поклонници на път за Палестина. Така че през 1096 година те не са непознати за мюсюлманите. Двайсетина години по-рано — Килидж Арслан все още не е бил роден, но старите емири от армията са му разказвали за това — един от русокосите авантюристи, някой си Русел дьо Байол, след като успял да създаде независима държавица в Мала Азия, си позволил да тръгне срещу Константинопол. На обезумелите византийци не останало друго, освен да се обърнат към бащата на Килидж Арслан, който не повярвал на ушите си, когато нарочен пратеник на василевса го помолил да им се притече на помощ. Така турските конници се отправили към Константинопол и успели да надвият Русел. В замяна Сюлейман бил богато възнаграден със злато, коне и земи.