Лиман Баум: Страната на Оз

— Браво! Всички сме се запътили към Изумрудения град, за да се срещнем с негово величество Плашилото, и Джак Тиквоглавия ще те язди, за да не си износва ставите.

— Съгласен съм — отвърнало Дървеното магаре. — Каквото ти искаш, и аз го искам.

Тип подкрепил Джак да възседне Магарето.

— Дръж се здраво — предупредил го той, — иначе може да паднеш и да си счупиш тиквата.

— Това ще е ужасно! — потръпнал Джак. — А за какво да се държа?

— Дръж се за ушите му — колебливо отвърнал Тип.

— Не, недей! — предупредило го Дървеното магаре, — защото няма да чувам.

Магарето било право и Тип се опитал да измисли нещо друго.

— Открих! — сетил се той накрая. Влязъл в гората и отсякъл къс клон от младо яко дърво. Подострил го от единия край, после пробил дупка в гърба на Магарето, точно зад главата. След това взел от пътя един камък и зачукал пръчката в гърба на животното.

— Спри! Спри! — ревнало Магарето. — Ужасно ме разтърсваш!

— Боли ли? — зачудило се момчето.

— Не, не боли — обяснило животното, — но разтърсването ме изнервя.

— Готово, вече свърших — успокоил го Тип. — Хайде, Джак, стискай здраво кола и няма нито да паднеш, нито да се счупиш.

Джак се вкопчил с всички сили и Тип викнал на Магарето:

— Дий!

Послушното животно тръгнало веднага и като вдигало крака, се клатушкало ту на една, ту на друга страна.

Тип вървял до него, доволен от новото изобретение. Дори започнал да си свирука.

— Какъв е този звук? — запитало Магарето.

— Не му обръщай внимание — отвърнал Тип. — Подсвирквам си, което показва, че съм доволен.

— И аз бих свирукал, но не мога да си събера устните — въздъхнал Джак. — Да си призная, мили татко, в някои отношения никак не съм изпипан.

След известно време тясната пътека, която следвали, се превърнала в широк път, настлан с жълти павета. Встрани от пътя Тип видял табела, на която пишело:

Но вече се здрачавало и той решил да пренощуват край пътя, а щом съмне, да продължат. Отвел Дървеното магаре до едно тревисто възвишение, обрасло с кичести дървета, и внимателно помогнал на Тиквоглавия да слезе.

— Смятам да те положа на тревата и тъй да пренощуваш — казало момчето. — По-сигурно е.

— Ами аз? — попитало Дървеното магаре.

— Ти ще си останеш право — отговорил Тип, — а понеже не можеш да спиш, ще пазиш да не ни безпокоят.

След това момчето се проснало на тревата до Тиквоглавия и както било изморено от пътя, скоро заспало дълбоко.

На зазоряване Тиквоглавия събудил Тип. Момчето разтъркало сънени очи, изкъпало се в близкото ручейче, а после похапнало от хляба и сиренето. И вече готово за новия ден, казало:

— Тръгваме веднага. Петнайсет километра не са малко, но до пладне, ако всичко е наред, ще стигнем Изумрудения град.

Тиквоглавия отново щръкнал на гърба на Дървеното магаре и поели.

Тип забелязал, че пурпурът на тревата и дърветата започнал да избледнява и да прелива в бледолилаво, а скоро след това лилавото започнало да зеленее и с приближаването до великия град, управляван от Плашилото, ставало все по-зелено и по-зелено.

Изминали били само три километра, когато видели, че пътят от жълти павета се пресичал от широка бърза река. Ами сега, зачудил се Тип, как ще я прекосим? Но след малко съзрял някакъв човек в голяма плоска лодка да плава към тях през течението.

Когато човекът наближил брега, Тип го попитал:

— Може ли да ни прехвърлите оттатък?

— Да, ако си платите — гневно и намусено отвърнал лодкарят.

— Но аз нямам пари! — възкликнал Тип.

— Никакви ли?

— Никакви.

— Тогава и аз няма да си моря ръцете да ви прехвърлям — отсякъл лодкарят.

— Какъв мил човек! — обадил се ухилено Тиквоглавия.

Лодкарят го изгледал, но премълчал. Тип започнал да се чуди какво да прави, защото за нищо на света не искал пътешествието им да свърши дотук.

— Непременно трябва да стигна до Изумрудения град — казал той на лодкаря, — а как да прекося реката, ако не ме преведеш?

Човекът се изсмял неприязнено и казал:

— Това Дървено магаре не потъва. Като го яхнеш, ще те пренесе. А Тиквоглавия глупак, дето си го повел, него го пусни да плува или да се дави — все това ще е!

— За мен не се бой — казал Джак, мило усмихнат на киселия лодкар, — като нищо ще преплувам.

Тип решил, че си струва да опитат, и Дървеното магаре, като не знаело какво е опасност, веднага склонило. Момчето го отвело до водата и го яхнало. Джак също нагазил до колене и се хванал за опашката на Магарето, та тиквената му глава да е над водата.