Лиман Баум: Страната на Оз

Притичал до него, вдигнал го, оправил му ръцете и краката и опипал главата да провери дали не се е спукала. Но на Джак очевидно му нямало нищо и Тип му казал:

— Отсега нататък ще е по-добре да стоиш прав. Така е най-безопасно.

— Добре, мили татко, както кажеш — отвърнал без следа от уплаха след падането ухиленият Джак.

Тип отново седнал. След малко Тиквоглавия се обадил:

— Какво е това, на което седиш?

— Магаре — небрежно отвърнало момчето.

— А какво е то? — попитал Джак.

— Магарето ли? Ами има два вида магарета — потърсил най-точния отговор Тип. — Едните са живи, имат четири крака, глава и опашка. И хората ги яздят.

— Аха, разбрах — ведро възкликнал Джак. — Сега ти седиш на такова магаре.

— Не, не е такова — твърдо отсякъл Тип.

— Как да не е! Има четири крака, глава и опашка.

Тип разгледал дървеното магаре и се уверил, че Тиквоглавия е прав. Тялото било оформено от дървесен ствол и в единия му край стърчало клонче досущ като опашка. В другия имало два големи чвора като очи, а дървото отпред било дялнато така, че приличало на муцуна.

Колкото до краката, те представлявали четири прави дебели пръчки, забити дълбоко в тялото и силно разкрачени, за да държат здраво магарето, когато отгоре му режат трупи.

— Наистина прилича на магаре повече, отколкото си мислех — объркал се Тип. — Но истинското магаре е живо, то може да тича, да скача и да се храни с овес, а това тук не е нищо друго освен едно скалъпено от дърво мъртво магаре за рязане на трупи.

— Но ако беше живо, щеше ли да тича, да скача и да яде овес?

— Вероятно щеше и да тича, и да скача, но нямаше да яде — отвърнало момчето, развеселено от тази мисъл. — Обаче няма как да е живо, защото е от дърво.

— Че нали и аз съм от дърво? — напомнил му Джак.

Тип го изгледал изненадано.

— Вярно, и ти си от дърво! — възкликнал той. — И оня магически прах, дето те съживи, е в джоба ми.

И като бръкнал, извадил кутийката и я загледал с любопитство.

— Питам се — прошепнал Тип замислено, — питам се дали не може да съживя дървеното магаре?

— Ако излезе, че може — спокойно изрекъл Джак, защото от нищо не се учудвал, — ще го яхна и така ставите ми няма да се изтъркат.

— Ще опитам! — скочило момчето. — Но дали точно съм запомнил думите на старата Момби и начина, по който въртеше ръце?

Позамислил се и понеже иззад плета внимателно бил проследил всяко движение на старата вещица и бил чул всяка нейна дума, решил, че ще успее да повтори безпогрешно всичко, което била казала и сторила тя.

И се заел да ръси от кутийката магическия животворен прах по гърба на дървеното магаре. После вдигнал лявата си ръка с щръкнало нагоре кутре и викнал:

— Вию!

— Какво означава това, мили татко? — удивено запитал Джак.

— И аз не знам — измърморил Тип. Сетне вдигнал дясната си ръка с насочен надолу палец и креснал: — Тию!

— Това пък какво значи, мили татко? — пак попитал Джак.

— Значи да мълчиш! — скарало се момчето, раздразнено, че го прекъсват в такъв важен момент.

— Колко бързо възприемам! — възхитил се Тиквоглавия с вечната си усмивка.

Тогава Тип вдигнал над главата и двете си ръце, разперил всички пръсти и изревал:

— Пию!

В същия миг магарето се раздвижило, протегнало крака, прозяло се с дялнатата си муцуна и изтърсило няколко прашинки от гърба си. Другата част от вълшебния прах, изглежда, била попила в тялото му.

— Отлично! — викнал Джак на слисаното момче. — Ти си бил много сръчен магьосник, мили татко!

Когато осъзнало, че е живо, Дървеното магаре било по-удивено и от самия Тип. То завъртяло чворестите си очи на всички страни, хвърляйки учуден поглед на света, в който сега играело такава важна роля. После опитало да се разгледа. За жалост нямало шия, която да раздвижи, и в усилието да огледа собственото си тяло започнало да се върти в кръг, без да може да се види. Нозете му били вдървени и непохватни, тъй като нямали коленни стави, и затова се блъснало в Джак Тиквоглавия и го съборило върху мъха, който растял от двете страни на пътя.

Тип се изплашил от случилото се, както и от неистовото въртене на магарето, затова викнал:

— Стой! Мирувай!

Обаче Дървеното магаре не му обърнало внимание и в следващия миг с такава сила стоварило единия си дървен крак върху крака му, че момчето заподскачало от болка, застанало по-далеч и от там изкрещяло:

— Стой! Мирувай, ти казвам!

В това време Джак вече бил успял да се привдигне и както седял, заоглеждал магарето с жив интерес.