Лиман Баум - Страната на Оз

— Е, как се чувстваш? — запитал Тип, докато Тиквоглавия се разтъпквал наоколо.

— Като нов! — весело викнал Джак. — Готов да помагам за бягството!

— Тогава на работа! — делово наредило Плашилото.

И тъй, решени да сторят всичко, само и само да избегнат робството, приятелите се разделили и тръгнали из двореца да търсят подходящи материали за изработване на летателна машина.

Когато се събрали на покрива, героите установили, че всеки е донесъл по нещо съвсем необичайно. Никой нямал ясна представа, какво ще влезе в работа, но всеки бил домъкнал по нещо.

Бръмбарът си харесал препарираната глава на Сръндака, която висяла над огнището в голямата зала, защото имала огромни разперени рога. Насекомото я довлякло внимателно по стълбите чак до покрива. Този Сръндак приличал повече на лос, само муцуната му била вирната наперено и отстрани имал бакенбарди като на козел. Бръмбарът така и не успял да обясни защо се е спрял тъкмо на него, освен че му се бил видял интересен.

Тип, подпомогнат от Дървеното магаре, дотътрил един голям тапициран диван: старомодна мебел с високи облегала за гърба и ръцете и толкова тежка, че макар да я бил натоварил на магарешкия гръб, останал без дъх, когато най-сетне качил тромавия диван на покрива.

Тиквоглавия се появил с метла — първото, което му се било изпречило пред очите. Плашилото пристигнало с дълго въже за простиране, отвързано от двора, но докато изкачвало стълбите, тъй се било оплело в него, че се стоварило като торба и ако Тип не го бил прехванал, замалко да се претърколи от покрива.

Последен се появил Тенекиеният дървар. И той идвал от двора, откъдето си бил отрязал четири огромни разперени листа от грамадна палма, гордостта на Изумрудения град.

— Мили мой Ник! — хлъцнало Плашилото, като видяло какво е сторил приятелят му. — Ти си извършил най-страшното престъпление за Изумрудения град. Ако не греша, наказанието за късане на листо от царската палма е да те убият седем пъти и после да те тикнат в затвора до края на живота ти!

— Станалото — станало! — махнал с ръка Тенекиеният дървар и стоварил огромните листа на покрива. — Ето още една причина за бягство. Я сега да видя какво сте ми приготвили за работа?

С голямо недоверие огледали разнообразните предмети, струпани на покрива, и накрая Плашилото поклатило глава:

— Ако от всички тези боклуци нашият Ник съумее да изработи Нещо, което да хвърчи и да ни отнесе към свободата, ще призная, че е по-голям майстор, отколкото съм го мислил!

Отначало Тенекиеният дървар изглеждал разколебан в способностите си и чак след като нервно излъскал чело с гюдерията, събрал сили да се хване на работа.

— Най-важното за машината е тялото да е толкова голямо, че да побира всички ни — заявил той. — Диванът е най-голямата ни вещ — него ще вземем за тяло. Но ако се килне, ще се хлъзнем и ще паднем долу.

— Да го направим от два дивана — предложил Тип. — В двореца има още един като този.

— Умно предложение! — възкликнал Тенекиеният дървар. — Донеси го веднага.

С нечовешки усилия Тип и Дървеното магаре изкатерили горе и втория диван, а като ги опрели един до друг, облегалките им образували нещо като предпазен парапет.

— Прекрасно! — зарадвало се Плашилото. — Спокойно ще летим в това гнезденце!

Овързали диваните с въжета, а Ник Секача прикрепил главата на Сръндака към единия им край.

— По това ще разбираме коя е предницата на Нещото — обяснил доволно той. — Огледайте го внимателно и ще се уверите, че Сръндакът е като фигура на корабен нос. Тези гигантски палмови листа, за които рискувах живота си седем пъти, ще станат крила.

— А те здрави ли са? — усъмнило се момчето.

— По-здрави от тях нямаме — отвърнал Дърварят, — не са съвсем подходящи за тялото на Нещото, но това е!

И той закрепил листата за диваните — по две от всяка страна.

Бръмбарът казал възторжено:

— Ето, Нещото е готово и само трябва да го съживим!

— Спрете! — възкликнал Джак. — Ами метлата ми?

— Тя за какво ни е? — попитало Плашилото.

— Как, ще я вържем отзад, за опашка — отвърнал Тиквоглавия. — Едно Нещо не струва нищо без опашка!

— Хм! — усъмнил се Тенекиеният дървар. — Аз не виждам ползата от опашка. Това Нещо ни трябва само за да ни превози по въздуха.

— Но след като Нещото оживее, може да я използва за кормило — подсказало Плашилото. — Защото, ако хвърчи във въздуха, то ще е като птица, а всички птици имат опашки, с които си кормуват.