Лиман Баум - Страната на Оз

Тази мрачна картина покрусила всички и те се разтревожили и се притеснили.

— Дотогава има време! — викнал Тенекиеният дървар с престорена бодрост. — Джинджър трудно ще разбие вратите.

— А междувременно аз ще умра от глад, Бръмбарът също — напомнил им Тип.

— О, ще се прехраня донякъде от Джак Тиквоглавия — обадил се Бръмбарът. — Макар че не обичам тиква, тя е хранителна, а главата на Джак е голяма и сочна.

— Какво безсърдечие! — възмутено викнал Тенекиеният дървар. — Да не сме човекоядци? Или неверни другари?

— Ясно е, че не можем да останем затворени в този дворец — твърдо заявило Плашилото. — Хайде, край на тъжните разговори, да обмислим как да избягаме!

При тези думи всички се скупчили край трона, на който седяло Плашилото, а докато сядал на едно малко столче, от джоба на Тип се изтърколила кутийката за черен пипер.

— Това пък какво е? — вдигнал я Тенекиеният дървар.

— Внимавай! — извикало момчето. — Това е животворният ми прах. Да не го разсипеш, защото и без това е малко.

— А какъв е този животворен прах? — попитало Плашилото, докато Тип грижливо скътвал кутийката обратно в джоба.

— Някаква вълшебна смес, която старата Момби измъкна от един нечестен магьосник — обяснило момчето. — С него тя съживи Джак, после пък аз съживих Дървеното магаре. Съживява всичко, върху което се посипе, но ми е останала само една доза.

— Значи е много ценен! — ахнал Тенекиеният дървар.

— Така е — съгласило се Плашилото. — Нищо чудно да се окаже най-сигурното средство за бягството ни. Ще трябва да помисля малко, затова много ще ти бъда благодарен, приятелю Тип, ако с ножчето си отпориш тази тежка корона от челото ми.

Тип бързо разрязал бодовете, които задържали короната върху главата на Плашилото, а бившият владетел на Изумрудения град я свалил с въздишка на облекчение и я увесил на закачалката до трона.

— Последен спомен от царуването — казал той, — отървах се! Предишният цар на този град, някой си Пастория, предал короната на прекрасния Вълшебник, който пък я даде на мен. Сега това момиченце Джинджър я иска — дано не й причинява главоболия.

— Благородна мисъл, която ме възхищава — одобрително кимнал Тенекиеният дървар.

— А сега потъвам в тих размисъл — продължило Плашилото и полегнало на трона.

Другите стояли смълчани, за да не му пречат, защото всички много се осланяли на изключителния му ум.

И след известно време, което им се сторило безкрайно дълго, мислителят се надигнал, огледал ги снизходително и заявил:

— Днес умът ми е бръснач! Гордея се с него. Слушайте: ако опитаме да се измъкнем през дворцовите порти, ще ни хванат. А щом не можем да избягаме по земята, остава само едно. Да избягаме по въздуха!

Замълчал, за да види как го приемат, ала всички го гледали с почуда и неверие.

— Прекрасният Вълшебник избяга с балон — продължило Плашилото. — Ние обаче не знаем как се прави балон, ала всяко нещо, което пори въздуха, би могло да ни понесе. Затова предлагам Тенекиеният дървар, който е сръчен техник, да ни построи някакъв уред със здрави и силни крила, а пък приятелят ни Тип ще съживи Нещото с чудотворния прах

— Браво! — викнал Ник Секача.

— Какъв ум, какъв ум! — промълвил Джак.

— Много хитро наистина — откликнал образованият Бръмбар.

— Смятам, че ще стане, ако Тенекиеният дървар съумее да направи това Нещо — казал Тип.

— Ще се опитам — ведро отговорил Ник. — Заловя ли се с някаква работа, рядко се провалям. Но Нещото трябва да се изработи на покрива на двореца, та после лесно да полети.

— Прав си — рекло Плашилото.

— Ами тогава да попреровим наоколо — подканил ги Дърварят — и да отнесем материалите на покрива, за да почна.

— Но първо моля да ме отвържете от Магарето — спрял ги Тиквоглавия — и да ми направите нов крак. Защото така не съм полезен нито на себе си, нито на вас.

Тенекиеният дървар насякъл една махагонена кръгла масичка и прикрепил единия й красиво резбован крак към тялото на Джак Тиквоглавия, който останал възхитен от придобивката.

— Странно — обадил се той, като наблюдавал работата на Тенекиения дървар, — странно, че левият ми крак е най-елегантната и най-съществена част от мен.

— Това доказва, че си необикновен — отвърнало Плашилото, — а според мен единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото — живее и умира незабелязано.

— Думи на философ! — възхитил се Бръмбарът и помогнал на Тенекиения дървар да изправи Джак.