Лиман Баум - Страната на Оз

— Много благодаря — радостно възкликнал монархът, когато се поразтъпкал и видял, че всичко му е на място. — Да си Плашило, си има и предимства. Стига до теб да има приятел да те пооправя, щом потрябва, и нищо лошо не може да ти се случи.

— Силното слънце дали не пука тиквите? — разтревожено се обадил Джак.

— О, не, не! — успокоило го Плашилото. — Само старостта е опасна за теб, момче. Отмине ли златната ти младост, набързо ще се разделим. Но ти не се бой, забележим ли, веднага ще те предупредим. Хайде! Да тръгваме. Едва чакам да срещна другаря си Тенекиения дървар.

Пак яхнали Дървеното магаре — Тип се хванал за кола, Тиквоглавия прегърнал Тип, а Плашилото обвило ръце около дървеното тяло на Джак.

— Върви спокойно, защото сега никой не ни гони — наредил Тип на Магарето.

— Дадено! — пресипнало отвърнало то.

— Май нещо си прегракнал — учтиво отбелязал Тиквоглавия.

Магарето подскочило гневно, извъртяло чворестото си око към Тип и изхриптяло:

— Слушай, защо им позволяваш да ме хулят?

— О, не! — успокоил го Тип. — Джак ти мисли доброто. И не бива да се караме. Нека бъдем приятели!

— Не искам повече да го зная този Тиквоглавец! — злобно заявило Магарето. — Много лесно си губи главата!

На това нямало какво да се отговори, затова известно време яздили мълчаливо.

По едно време Плашилото се обадило:

— Това място ми напомня за миналото. На онова тревисто хълмче спасих Дороти от жилещите пчели на Злата магьосница от Запад.

— Тези жилещи пчели повреждат ли тиквите? — страхливо се озърнал Джак.

— Не бой се, те измряха до една — отвърнало Плашилото.

— А ето тук Ник Секача изби сивите вълци на Злата магьосница.

— Кой е Ник Секача? — попитал Тип.

— Тъй се казва приятелят ми Тенекиеният дървар — обяснило негово величество Плашилото. — А на това място крилатите маймуни ни плениха, вързаха ни и побягнаха с малката Дороти — продължило то, докато вървели напред.

— Тези крилати маймуни ядат ли тиква? — разтреперил се Джак.

— Не зная, но не се тревожи, сега крилатите маймуни са роби на добрата Глинда, притежателката на златната шапка, с която им нарежда какво да правят — замислено промълвило Плашилото.

След тези думи сламеният монарх потънал в размисъл за някогашните вълнуващи дни. А Дървеното магаре се клатушкало и носело ездачите си напред към тяхната цел.

Междувременно се здрачило, а после паднали тъмните сенки на нощта. Тип спрял Магарето и всички слезли.

— Много съм изморен — прозинал се той, — а тревицата е мека и хладна. Хайде да легнем и да поспим до сутринта.

— Аз не мога да спя — напомнил му Джак.

— Аз също — казало Плашилото.

— За мен сънят е нещо непознато — обадило се и Магарето.

— Но нека не забравяме бедното момченце, то е от плът и кръв и се изморява — казало умното Плашило. — Така беше и с малката Дороти. Всяка нощ я чакахме да се наспи.

— Съжалявам — смирено въздъхнал Тип, — но е така. Освен това умирам от глад!

— Нова опасност! — ахнал Джак. — Дано не обичаш тиква.

— Само ако е опечена в тиквеник — разсмяло се момчето. — Затова не се бой от мен, приятелю!

— Ама че страхлив Тиквоглавец! — възмутило се Магарето.

— И ти щеше да си същият, ако знаеше, че ще загинеш! — ядосал се Джак.

— Стига! Стига! — спряло ги Плашилото. — Нека не се караме. Всички имаме слабости, мили приятели. Да бъдем снизходителни един към друг. Момчето ни е гладно, а няма нищо за ядене — поне да помълчим, та да се наспи. Защото казват, че в съня смъртният забравя глада.

— Благодаря ти! — усмихнал се Тип. — Негово величество Плашилото е колкото добро, толкова и мъдро, а това никак не е малко!

После се изтегнал на тревата, сложил глава на подпълненото Плашило и заспал дълбоко.

Тип се събудил малко след разсъмване, но Плашилото вече било станало и с непохватните си пръсти му било набрало две шепи боровинки от околните храсти. Момчето излапало с благодарност тази хранителна закуска и малката компания отново поела на път.

След около час стигнали хребета на един хълм, от който видели града на мигащите и различили стройните куполи на императорския дворец, извисили се над групичките от по-ниски сгради.

Гледката въодушевила Плашилото и то се провикнало:

— Как се радвам, че пак ще се видим с приятеля ми Тенекиения дървар! Дано да управлява хората си по-добре, отколкото аз управлявах моите!

— Той ли е императорът на мигащите? — попитало Магарето.