Керъл Кларк - Картината

— Предполагам, че се държиш настрана от мен. Изглежда, че не ми вярваш — каза Стюарт със сантиментален вид. — Затова искам да съм наясно с теб.

Реган изглеждаше объркана.

— Да си наясно с мен за какво?

— Не притежавам компания за детски облекла.

— Не притежаваш?

„Чакай само майка ми да разбере, — помисли си тя. — Ще изпадне в депресия.“

— Не. Но чичо ми притежава и съм работил там няколко лета когато бях в колежа.

Реган замълча за малко.

— Защо ме излъга?

Стюарт я погледна в очите.

— Не исках. Но трябваше. Виждаш ли, Реган, — той отметна косата от челото си, — аз съм бодигардът на Дерууд, а той не иска хората да разберат това.

Реган зяпна.

— Негов бодигард? Че защо му е бодигард на него?

— Има нужда от закрила, защото току-що продаде компютърната си компания за двеста милиона долара. И малко го е страх от похитители, понеже продажбата получи широка гласност.

Реган преглътна с мъка. Само почакай Кит да разбере! Ще бъде като жив труп.

— Радвам се, че ми каза, Стюарт — успя да каже тя слабо, докато с ъгълчето на окото си забеляза Кит и Дерууд да се приближават.

— Реган! — извика Кит. — Благодаря на Бога, че се върна. — Тя надникна в пустата зала. — Изглежда все едно играта на „Двама са малко, трима са много“ е излязла от контрол, нали?

— Ъ-хъ — отвърна Реган.

Дерууд се усмихна на Реган.

— Притеснявахме се за теб.

— Благодаря, Дерууд. Хей, трябва да отидем при другите на масата, но аз първо ще се отбия до тоалетната.

— Ще се видим вътре — каза Стюарт.

— Кит, ще дойдеш ли с мен?

— Защо не? Изглеждаш като да ти трябва малко помощ за роклята.

Когато вратата зад тях се затвори, Реган се обърна към Кит, която се усмихваше на себе си в огледалото, оправяйки няколко кичурчета коса, които се бяха измъкнали от кока й.

— Реган — каза тя докато приглаждаше косата си, — не мога да повярвам на това, което се случи тази вечер. Когато лампите изгаснаха и изстреляха сълзотворния газ, аз Кендра, Сам, Дерууд и Стюарт бяхме на масата, от където беше трудно да се измъкнем. Хората започнаха да тичат и да се паникьосват и аз паднах. Но Дерууд беше толкова сладък! Разбута хората и ме вдигна от пода. Казвам ти, може да се окаже, че не е толкова лош. Наистина трябва да му дам шанс. Беше страхотна паника, но той спря и ми помогна, когато имах нужда от помощ, а това е много за мен — Тя повдигна рамене. — И ръката му я усещах толкова изненадващо силна около мен, докато ме извеждаше навън — Кит погледна Реган. — Значи Стюарт ти даде якето си. Това е толкова романтично. Обичам, когато някое мъж направи така.

— Кит, имам да ти казвам нещо и мисля, че трябва да седнеш.

— Защо?

— Новините могат да те накарат да загубиш равновесие.

— Къде да седна?

— Затвори тоалетната чиния на някоя от тоалетните.

Кит изглеждаше разтревожена, когато забърза към една от кабинките, пусна капака да се затвори с трясък, седна и кръстоса крака.

— Е, Реган, какво става?

— Кит, Стюарт е бодигардът на Дерууд.

— Бодигард! Какъв лъжец! Защо не ти е казал? — Кит млъкна за част от секундата и следа от осъзнаване и страх мина през лицето й. — Защо му е на Дерууд бодигард?

Реган преглътна.

— Дерууд не иска хората да се отнасят по по-различен начин с него, само защото …

— Само защото КАКВО?

— Само защото продал компютърната си компания за … за … за …

— КОЛКО? — изпищя Кит.

— Две … две … — на Реган й беше трудно да го каже.

— Два милиона долара? — попита Кит с измъчена физиономия.

Реган поклати глава бавно.

— Не, не, не. ДВЕСТА милиона долара.

Думите изпратиха електрическа вълна през тялото на Кит, която я накара да се изстреля от тоалетната чиния като ракета. Тя отстрани Реган от пътя си и зачатка с високите си токчета по пода на тоалетната толкова бързо, че Реган беше сигурна, че е видяла искри. Блъсна вратата и извика нетърпеливо:

— Дерууд! Скъпи, къде си?

Луи търчеше из ресторанта, уверявайки се, че журналистите са доволни. Искаше да събере всички за един общ тост, а списание „Пийпъл“ искаше групова снимка на всички участници. Но първо трябваше да изчака, докато някои интервюта свършеха.

Ида беше в един ъгъл, интервюирана от Джил Брук от CNN.

— Няма да повярвате — засия Ида. После изведнъж се смуси на Джил, която държеше микрофона към нея. — Не трябва ли да гледам директно в камерата?

— Не — отговори й Джил. — Представете си, че говорите на мен.

— О, добре. Та, както казвах, забелязах зелените нишки на панталона на престъпника когато работех в обществената пералня тук, в Аспен. Случайно се случи да го спомена когато бях в къщата на Кендра Ууд, известната актриса. Като си помисля, че ако не бях споменала нищо, Реган Рийли нямаше да знае къде да търси крадците и те можеха да се измъкнат …