Керъл Кларк - Картината

— Щях да му купя освежител за собствената му стая — изгрухтя Сам и вдигна купчината нагънати приключенски и криминални списания на пода. — Трябваше да опозная по-добре това приятелче — отбеляза с отвращение.

— Изглеждаше толкова надежден — изпротестира Кендра. — Той каза, че искал да се грижи за хубава къща, защото никога през живота си не е имал възможност да живее в такава. Струва ми се почти невъзможно да е направил такова нещо.

„Май ще се наложи да им кажа“, помисли си Реган нещастно. Тя се беше запознала с Ибън, когато той работеше за Луис в Лос Анжелис преди две-три години и го бе харесала. Тогава Луис се занимаваше с доставките. Но тя знаеше също, че Ибън е прекарал пет години в затвора за кражба на бижута. Когато Луис й бе казал, че е препоръчал Ибън за работа при Кендра, Реган не беше обърнала внимание на предупредителния глас в съзнанието й, който й казваше, че Кендра трябва да знае за миналото на Ибън. Сега, когато картините, които Кендра обичаше толкова много, бяха изчезнали една след друга, чувството за вина у Реган се засили. Тя почувства, че някой я докосва по ръката.

— Реган, какво става? — прошепна Нора. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Реган поклати глава, когато звънецът иззвъня.

— Това трябва да са ченгетата — каза Кендра, втурна се към вратата и се върна с двама полицаи. — Това е стаята за гости — обясни тя, — но, очевидно, е била и резиденция на моя иконом.

— Има доста добър вкус — каза сухо ченгето, представило се за офицер Денис Мейдън.

— Аз съм следващата смяна в тази стая — отбеляза Люк. — Предишният обитател е минал само за малко.

Другият полицай — стройна млада жена, в края на двайсетте — повдигна вежди.

— Известно ли ви е, че той е бил в ролята на Дядо Коледа на празненството у семейство Грант снощи? — попита тя Кендра и Сам.

— На партито им миналата година той заместваше някакъв човек, който се разболял в последната минута — обясни Кендра. — Ибън каза, че някога е бил Дядо Коледа в един универсален магазин и много му харесало. Те са го поканили и тази година отново. Защо? Не се ли е появил?

— За съжаление, да. Днес откриха празно място на стената в библиотеката. Липсва една картина на Джудлионе — тя погледна в бележника си. — Разговаряхме с децата на семейство Грант и те казаха, че „Дядо Коледа трябвало да отиде да пишка, преди да тръгне за Северния полюс“. Той помолил да използва тоалетната в библиотеката. Никой друг от гостите не е влизал там. Децата казаха, че торбата му изглеждала пълна като излизал.

— О, Боже! — проплака Кендра. — Ивон ми е приятелка. Сам, тази картина е цяло богатство. Не мога да повярвам, че Ибън е направил това!

— Какво знаехте за него, когато го наехте? — попита офицер Мейдън.

Кендра погледна към Сам.

— Бяхме пуснали обява, но не намирахме никой подходящ. После един наш приятел, с когото се запознахме чрез Реган в Лос Анжелес, Луис Олтайд, ни препоръча Ибън. Каза, че го познавал от години. Луис сега живее в Аспен. Той току-що откри заведението си „Силвър Майн“.

Реган въздъхна шумно. „Трябва да им кажа сега, помисли си тя. Мой ред е. Всичко или нищо“.

— Кендра — започна тя.

— Да, Реган — погледна я Кендра.

— Има нещо, което трябва да знаете за Ибън. Нещо, което, може би, трябваше да ти кажа още преди …

Цялата група чакаше.

Реган усещаше как започва да се свива от страх, докато изговаряше думите.

— Ибън е прекарал няколко години в затвора.

— За какво? — изви се гласът на Кендра.

— Кражба на бижута.

Кендра и Нора несъзнателно стрелнаха огърлиците си.

— Защо не си ни казала нищо преди, Реган? — попита Нора.

— Аз не знаех преди Кендра и Сам да го наемат на работа тук. Не мислех, че е моя работа да се меся.

Кендра се поколеба и после каза.

— Ако си знаела преди да го наема, може би щеше да е различно. Но той определено си вършеше добре работата и аз нямаше да го уволня, ако бях разбрала. — Тя замълча. — Значи той е бивш затворник?

— Нищо чудно, че никога не носеше райе — обади се Сам.

— Луис знаеше ли, когато ми го препоръча? — попита Кендра.

Реган изскърца със зъби.

— Ами-и … предполагам, че да. Но той изглеждаше толкова разбран. Нямаше нищо, за което Луис да го е помолил и той да не го направи с радост.

— Това е абсолютно вярно — изломоти Сам и посочи с ръка към стаята. — Просто не знаехме, че така хубавичко се е устройвал, докато е бил сам. И колко ли е възнамерявал да вземе?

— Бях започнала да си мисля да му вдигна заплатата — въздъхна Кендра. — Той беше толкова мил. Знаеш ли, погледнах в хладилника. Той е купил някои неща — тя погледна към Реган и поклати глава. — Реган, ако бях на твое място, бих ти казала. Луис е друго нещо. Говореше за Ибън по такъв начин, сякаш той беше неговият отдавна изгубен брат.