Джек Лондон: Цар Алкохол

Всичко това стана един път в деня на изборите. Беше горещ калифорнийски ден. Аз излязох от чифлика, спуснах се в Лунната долина и отидох в малкото селце, за да гласувам «за» или «против» редица поправки в конституцията на щата Калифорния. Денят беше горещ и аз пих няколко пъти преди гласуването и много пъти след него. След това се покачих по хълмовете, покрити с лозя и ливади, пристигнах в чифлика, когато беше вече време за вечеря, и пак пих — преди вечеря.

— Как гласувахте по въпроса за женското равноправие? — попита ме Чармиан.

— Гласувах «за».

Тя извика от изненада. Нека знаят всички, че на младини, въпреки пламенния си демократизъм, аз не съчувствах на идеята за женското равноправие. Дори и в по-късни години аз се отнасях към тази неизбежна социална реформа без всякакъв ентусиазъм.

— Но защо гласувахте «за»?

Отговорих. Започнах да отговарям подробно и възбудено. Колкото повече обяснявах, толкова повече се сърдех. Не, аз не бях пиян. Конят, който яздех, ненапразно се казваше «Разбойник». Бих искал да видя пиян човек да язди този кон!

И все пак… не знам как да го кажа по-добре? — Бях възбуден, чувствах се добре и бях в приятно повишено настроение.

— Когато жените получат избирателни права, те ще гласуват за забраната на спиртните питиета — казах аз. — Само жените — съпруги, сестри и майки — ще могат да заковат ковчега на царя Алкохол. [1] Народното название на спиртните питиета в англосаксонските страни е Джон ечемиченото зърно

— Но аз мисля, че вие сте негов приятел? — каза Чармиан.

— Приятел съм му. Бях му приятел. Но сега не съм. И никога не съм бил. Най-малко съм му приятел през времето, когато той е с мене и когато изглежда, че съм му приятел. Той е цар на лъжата. Той е въплътена правдивост. Когато си с него, струва ти се, че си в общество на богове. Но той е в съюз с Тънката. Неговият път води към неподправената истина и към смъртта.

Той дава ясновидство и мъдри сънища. Той е враг на живота, той учи на мъдрост, на отвъдсветовната мъдрост на живота. Той е убиец с окървавени ръце. Той е юначната мъдрост.

Чармиан ме гледаше и по очите й се виждаше, че се пита: къде съм успял да се напия така?

А аз продължавах да говоря. Аз бях курдисан. Всяка мисъл в моя мозък беше на мястото си. Всяка беше в своята малка клетка, приседнала, облечена, до прага на вратата като затворник, който очаква в килията си да се отвори вратата му. И всяка мисъл беше видение, ярък образ, отчетлив, неразмесен с други. Мозъкът ми беше озарен от силната блестяща светлина на алкохола. Царят Алкохол бе сполетян от правдиво вдъхновение и той на драго сърце разкриваше чрез мене като посредник своето скрито «аз». Аз бях негов оратор. Спомени от миналото възкръснаха в мозъка ми и се изопнаха в редица, като войници на парад. Оставаше ми само да избирам, който искам. Аз владеех напълно ума си и на езика ми дохождаха тъкмо ония думи, които ми трябваха. При мене беше целият ми жизнен опит, аз безпогрешно избирах фактите, които ми трябваха, и построявах изложението си. Така ни измамва и ни се гаври царят Алкохол, капризно изостря ума ни, нашепва ни съдбовните интуиции на истината и пресича ясни пътеки в монотонната катадневност.

Аз рисувах на Чармиан своя живот и й обяснявах какъв човек съм. Доказвах на Чармиан, че съвсем не съм наследствен алкохолик, че в моя организъм няма нито следа от вродено химическо влечение към алкохола. В това отношение аз съм нормален човек от рождение. Влечението към алкохола придобих по-късно. С мъка го придобих. Отначало алкохолът предизвикваше у мене някакво отвращение, както всяко лекарство. Неговият вкус и сега не ми харесва. Ако го пия, то е само за оня «удар с бич», който дава той. Но между петата и двадесет и петата си година аз не ценях у него дори и това. И едвам след двадесетгодишно обучение моят организъм до известна степен се приспособи към него, а аз получих в сърцето си и в глъбините си дори влечение към алкохола.

Разправих й как се запознах за пръв път с алкохола, как се напих за пръв път, как се плашех от него по-рано и й обясних, че в края на краищата с алкохола ме накара да свикна главно неговата достъпност. Алкохолът не само е винаги достъпен, но и винаги е под ръка. С каквато професия и да се занимавах — рудокопач ли бях, или моряк, вестници ли продавах из улиците, или просто пътешествах из чужди страни, — аз виждах наоколо си алкохола. Където и когато да се срещат хора, за каквито и да било цели, за веселба, за размяна на мисли, за обсъждане някакво предприятие или просто да си починат след изнурителен труд, винаги звеното, което ги свързва, е бил алкохолът. Мястото за сборищата им е била кръчмата, както за пещерните хора — огънят.