Джек Лондон - Цар Алкохол

Клоун — ето какво трябва да бъдеш в живота — Клоун. Ако е необходимо да бъдеш философ, по-добре да вземем за образец Аристофан. Никому на трапезата не минава през ум, че аз съм пийнал; аз просто съм в настроение и това е всичко. Умственото напрежение ме уморява и когато вечерята се свършва, аз поканвам всички на игра, в която се увличаме с буколически пламък.

Вечерта е завършена; аз пожелавам на всички лека нощ и се връщам в своята пълна с книги бърлога, при самия себе си и при Бялата логика, която никога не ме напуща. Потъвайки в пиян сън, аз все още чувам у себе си ридаещ глас на младостта, както го е слушал Хари Камп:

Аз се опитах тука да изобразя борбата с Бялата логика, която става в мрака на моята душа. Аз се мъчих според силите си да разкрия пред читателя скритите кътчета на една човешка душа, нападната от цар Алкохол. Но читателят трябва да помни, че това настроение, за прочитането на което той е употребил някакъв четвърт час, е само едно от хилядите настроения на цар Алкохол и че тия настроения продължават понякога много дни, седмици и месеци.

Моите алкохолни спомени наближават към края. Аз, както и всеки силен, здрав пияч, трябва открито да заявя, че съществувам и досега на тая планета само благодарение на едно незаслужено щастие — на широките си гърди, силни плещи и яко телосложение. Аз съм уверен, че твърде малък процент младежи в преходната възраст, от 15 до 17 години, биха издържали такова пиянство, на каквото се отдавах аз в тези години, и че твърде малък процент мъже, които са погълнали толкова много алкохол, колкото съм погълнал през живота си аз, биха могли да оживеят, за да разкажат това. Аз издържах борбата с цар Алкохол не поради някакви лични добродетели, а само благодарение на това, че не бях алкохолик по природа и имах як организъм, който необикновено издръжливо се бореше с цар Алкохол.

Колцина други, по-малко щастливи спътници из този път, умряха пред очите ми. Само едно голямо щастие, случай, късмет — наречете ги както искате — ми дадоха възможност да мина невредим през пламъка на цар Алкохол. Нито животът ми, нито характерът, нито жизнерадостта ми не пострадаха от това. Наистина пламъкът малко ги обгори, но — както става понякога с отчаяните храбреци, които се хвърлят срещу явна смърт — те по незнайни пътища все пак излязоха от боя невредими.

И както тези храбреци, оцелели в кървавата баня, крещят: — Да няма вече война! — така крещя и аз сега: — Не бива нашите младежи да се борят с тази отрова! Едничкият начин да се унищожи войната е — да се прекрати. Едничкият начин да се унищожи пиянството е — да се прекрати. Китай прекрати всеобщото пушене на опиум, като забрани отглеждането му и вноса му. Философи, жреци и лекари хиляди години до прегракване са проповядвали за вредата от опиума, но докато опиумът е бил достъпен за всички, пушенето му не спирало. Такава си е нашата човешка природа — не може да се направи.

Ние много добре сме се научили да пазим децата си от мишеморката, стрихнина, туберкулозната и тифусна зараза, които могат да ги убият. Също така трябва да се постъпва и по отношение на цар Алкохол. Унищожете го. Не го оставяйте навред, на законно основание да се пречка пред очите на вашите деца. Аз пиша не върху алкохолиците и не за алкохолиците, а за нашата младеж, за ония юноши, в които трепти любовта към приключения, радостта от живота и обществената жилка, за ония, които нашата варварска цивилизация се стреми да смачка и унищожи, като им предлага отровата на всеки ъгъл. Аз пиша това за здравите, нормални юноши, които вече живеят на света, и за бъдещите.

По тази именно причина аз слязох долу в Лунната долина, след като пийнах предварително малко, и пуснах гласа си в полза на избирателното право на жените. Аз направих това, защото знам, че жените — съпруги и майки, — като получат право да гласуват, веднъж завинаги ще натикат цар Алкохол в историческите архиви, където се пазят остатъците от изчезналите варварски обичаи. Ако при това вие доловите в моя вик нотка от лично страдание, спомнете си, че аз наистина съм понесъл не малко трудности в тази борба. Само мисълта, че моята дъщеря или синът ми са застрашени от нещо подобно, ме хвърля в ужас.