Светослав Златарев - Случаят „Протей“

— Андроника, Андроника… Събудете се. Пристигаме.

— Андроника съм аз! — сепна се тя. И още преди да отвори очи, някаква тревога подреди света и всичко застана на мястото си. Изпит!

Преди няколко часа професорът я беше извикал. „Тръгваш за планетата Фарос. Разследваш случая «Протей» и веднага даваш заключение. Дойде време да проверим имаш ли право на самостоятелност.“

Никакви обяснения, таблици и джобни логически съветници. Тръгна, без дори да знае каква е, къде е планетата… Според правилника при зрелостен изпит не се използват справочници. Мисиите на института бяха тайни. Трябваше да си измисли име. „Андроника!“ — хрумна й кой знае защо и тъй се записа на кораба.

Стегна се. Имаше защо да си вдъхва смелост. Пулсът й се ускори: стана нормален, разля бодрост и безпокойство. Хайде, Андроника, вдигни клепачи и като истински звезден детектив бъди приветлива с околните. Спомни си правилото: „Усмивката помага при събиране на предварителни сведения.“

Най-близкият й спътник се бе размърдал в своята прозрачна кабинка. Дебеланко с полузаспала физиономия. Тя му се усмихна.

— Охо, събудихте се вече. Надникнете през илюминатора — каза покровителствено той. — Вижте! Каква жълта планета. Същинска зряла тиква.

— По-скоро прилича на огромен слънчоглед — отвърна мило тя.

Дебеланкото замига.

— Ех, вие сте млада, романтично настроена… Само че в наше време можеш да обиколиш цялата Галактика и без романтични преживявания. Някога е било то: плисък на вълни и рев на ракети…

По лицето на Андроника се изписа жив интерес.

— Това нашето — пътуване ли е? — продължи пътникът окуражен. — Влизаш в кабинета, херметевират те, приспиват те. Ехти могъщият орган, разказва за великата хармония… Събуждат те минути, преди да пристигнеш на местоназначението. Че корабът се е люшкал из изгърбеното пространство и кондензираното време, че може би е бил на път да се превърне в пурпурна звезда, сякаш не те засяга. Само понякога химионастройките им не са в ред и в устата ти остава вкус на химикал. А едно време хората са пътешествали крачка по крачка.

Ей, че бъбривец! Бъди възпитана, Андроника! „Всеки има право на определен брой слабости.“

— И сега всяко пътуване не започва ли, не завършва ли със скоростта на човешката стъпка? — успя да се обади тя.

— Охо! Вие да не сте… студентка по философия?

— Да… нещо такова — едва не си призна тя.

— И навярно, уморена от четене, идвате да отпочинете на Фарос?

— Мм… да. А вие по работа ли?

Сякаш чакаше този въпрос, та веднага се разприказва. Рядкост били хората, които пристигали на Фарос по работа. Това, неговата, била рядка професия — изучавал древни култури. Очаквали го интересни изследвания, но не бил трениран за тукашните условия, та нямало да му бъде лесно…

— Вижте, вижте! — прекъсна се сам той. — Летим вече над града. Днес всички градове са еднакви, всичко е никелирано, лъснато. А в този град има стари антени, комини, електрическо осветление. Дори пушек се издига над покривите… Но сега трябва да излизаме. Довиждане.

Най-после бъбривецът си отиде. Досетливи механизми го понесоха към изхода: поредният му номер беше преди този на Андроника.

Сърцето й биеше. „Елате ми на помощ, вие, математически психологии, палсокибернетики и биошахмат! Смелост, Андроника, чака те първата сериозна задача. Погледни се в огледалото. Придай си нехаен, самоуверен вид — сега ще те посрещнат местните власти.“

Първото впечатление беше неприятно. Колко претъпкана бе залата за посрещачи! Големият космодром я зашемети с шумовете си. Някой сред тълпата й направи знак. „Чудна работа, защо не заглушават?“ — възмущаваше се тя, докато през навалицата си пробиваше път към нея посрещач.

— Андроника? Вие ли пристигате за…

— Случаят „Протей“. Аз съм Андроника.

Паролата-име спестяваше излишни обяснения.

— Добре дошла. Заповядайте насам. Ще ви запозная със случая.

Стегнат, избръснат, с изискани движения на ръцете. Със скучно правилни черти на лицето, с отегчително отчетлива дикция. Тъй ли говорят на тази планета? На колко ли е години? „Човек е на толкова години, колкото сочи неговият индивидуален индекс. Не се оставяйте да ви заблуди приложната козметична фантастика!“

— Какъв шум е при вас!

— Насам, насам.

— Кажете, нямате ли заглушители? Мислех, че са задължителни за цялата Галактика… Правило номер две определя шума като…