Да вземем сегашното ви положение. Какво бъдеще ви очаква? Нищо друго освен непосилна работа, докато умрете. Вашите деца ги очаква същата работа, и то само за хляба им, не повече. При такава организация откъде ще се появят бъдещите водачи и администратори? След двайсет години ще бъдете вече изхабен, но все още ще си влачите хомота — а децата ви ще бъдат селяндури. Ние ви предлагаме да застанете начело на хора, които ще работят за вас и които ще можете да предадете в наследство на вашите синове.
Изведнъж започнах да проумявам. Попитах удивено:
— Трябва ли да разбирам, че ми предлагате нещо като… феодална власт?
— А — каза той, — виждам, че наистина започвате да разбирате. Това, при сегашните условия, разбира се, е най-подходящият и естествен социален строй.
Нямаше никакво съмнение, че този човек ми предлагаше плана си абсолютно сериозно. Избегнах коментара, като отново повторих:
— Но тази земя просто не може да изхрани толкова много хора.
— Е, несъмнено няколко години ще трябва да ги храните главно със смляни трифиди. Доколкото виждам, от тази суровина недостиг няма да имате.
— С животински фураж! — възкликнах аз.
— Но хранителен — богат на важни витамини, доколкото знам. А и просяците, и особено слепите просяци, нямат право на избор.
— Вие сериозно ли ми предлагате да взема всички тези хора и да ги храня с животински фураж?
— Слушайте, мистър Мейсън, ако не бяхме ние, нито един от тези слепи хора нямаше да е жив сега. Нито пък децата му. Те трябва да слушат какво им казваме, да взимат каквото им даваме и да са благодарни, че го получават. Ако откажат това, което им предложим — тогава лека им пръст.
Реших, че за момента не е много благоразумно да му кажа какво мисля за философията му. Зададох му друг въпрос:
— Не мога да разбера… Кажете ми, каква роля играете вие и вашият Съвет във всичко това?
— Върховната власт и законодателството са съсредоточени в ръцете на Съвета. Той ще управлява. Освен това той ще контролира и въоръжените сили.
— Въоръжените сили! — тъпо повторих аз.
— Разбира се. Ще набираме войниците чрез мобилизация в, както ги нарекохте, феодалните владения. В замяна вие ще имате право да получавате помощ от Съвета в случай на външно нападение или вътрешни бунтове.
Почувствувах, че започвам да се задъхвам.
— Армия! Естествено става дума за малка подвижна полицейска част…?
— Виждам, че не сте осъзнали истинските размери на катастрофата, мистър Мейсън. Разбирате ли, бедствието не се е ограничило само в рамките на този остров. Това е по целия свят. Сега навсякъде цари все същият хаос — ако не беше така, досега щяхме да сме разбрали — и вероятно във всяка страна има по малко оцелели. Добре, оттук съвсем естествено следва, нали така, че първата страна, която стъпи отново на краката си и в която се въдвори ред, ще има възможността да въдвори ред и другаде. Смятате ли, че е редно да оставим някоя друга държава да направи това и да й позволим да се превърне в новата доминираща сила в Европа — а не е изключено и по-нататък? Естествено, че не. Наш национален дълг е да се изправим на крака колкото е възможно по-скоро и да си извоюваме този статут на водеща държава, за да можем да предотвратим всякаква опасна опозиция, насочена срещу нас. Оттук следва, че колкото по-скоро успеем да организираме сила, която ще бъде в състояние да потъпче всяка възможна агресия, толкова по-добре.
Няколко секунди в стаята цареше гробно мълчание. После Денис неестествено се разсмя.
— Всемогъщи боже! След като преживяхме всичко това, този човек идва и ни предлага да започнем война!
Торънс каза рязко:
— Изглежда, не съм се изразил много ясно. Думата „война“ е едно неоправдано преувеличение. Става въпрос само за омиротворяване и ръководене на племена, върнали се към примитивното беззаконие.
— Стига, разбира се, същата милосърдна идея да не е хрумнала и на тях — обади се Денис.
Почувствувах настойчивите погледи на Сюзън и Джозела. Джозела посочи към Сюзън и тогава разбрах причината.
— Чакайте да се разберем — казах аз. — Вие очаквате от нас тримата, които можем да виждаме, да поемем пълна отговорност за двайсет слепи възрастни и неопределен брой деца. Това ми се струва…
— Слепите не са съвсем безпомощни. Те могат да правят много неща, включително и за децата си, и да помагат при приготвянето на собствената им храна. При една добра организация голяма част от нещата могат да се сведат само до ръководство и надзор. Но вие, мистър Мейсън, ще бъдете двама — вие и жена ви, — а не трима.
Читать дальше