Клифърд Саймък: Градът

Освен понятието „град“ има и други понятия, за които читателят ще установи, че са в пълен разрез с нашия начин на живот и на мислене — „война“ и „убийство“. Убийството е процес, по всяка вероятност свързан с насилие, чрез който едно живо същество прекратява живота на друго живо същество. Колкото до войната, тя изглежда представлява масово убийство в мащаби, трудно достъпни за въображението.

Роувър, посветил се на изследването на легендата, вярва, че преданията са много по-древни, отколкото е общоприето да се смята. Според него, тъй като е невъзможно понятия като „война“ и „убийство“ да имат каквато и да е връзка с настоящата ни култура, те да са се появили в някаква ера на дивачество, за която не са останали никакви свидетелства.

Тайг, един от малцината, споделящи становището, че преданията са основани върху исторически факти и расата на Човека наистина е съществувала в първите дни на появяването на Кучетата, смята, че в преданието се описва разпада на културата на Човека. Вярва, че преданието в сегашния си вид е просто сянка на някакво по-голямо повествование, на някакъв величествен епос, който някога е бил поне толкова голям, колкото текста на цялата запазена легенда. Тайг заявява, че не му се струва правдоподобно величествено събитие като сриването на могъща техническа цивилизация да може да бъде описано така сбито и лаконично от неговите съвременници, че да се побере в рамките на настоящото предание. Твърди, че в случая пред очите ни е само едно от множеството предания, описващи цялото събитие, и при това по всяка вероятност едно от второстепенните.

Гремп Стивънс, удобно седнал в градинския стол, следеше с поглед бръмчащата косачка и се радваше на меката и приятна слънчева светлина, проникваща в костите му. Косачката достигна края на ливадата, изкудкудяка като доволна кокошка, направи обратен завой и се зае с поредната тревна ивица. Чувалът, в който събираше прясно скосената трева, не преставаше да набъбва.

Косачката внезапно спря и възбудено изщрака. На едната й страна се отвори с трясък капак, откъдето се подаде подобна на кран ръка. Стоманените й пръсти зашариха из тревата, след малко с победен жест се издигнаха, стиснали здраво камък, положиха го в малък контейнер, след което ръката отново се скри в корпуса на машината. Сетне косачката издаде бълбукащ звук и забръмча отново по откоса си.

Гремп измърмори към нея с подозрение:

— Някой ден тази пущина ще пропусне някой ред и ще изпадне в истерия — рече си той.

Отпусна се в стола и се вгледа в окъпаното от слънце небе. Високо над главата му прелетя хеликоптер. В една от близките къщи оживя радиоприемник, от който се изля поток от ужасяващи звуци. Гремп потрепери и се сгуши в стола.

Младият Чарли отново се отдаваше на музикални удоволствия. Дяволите да го вземат това хлапе.

Косачката отново изкудкудяка и Гремп я стрелна със сърдит поглед.

— Автоматична била — каза той на небето. — Сега всяка проклета пущина е автоматична. Спипваш машината в ъгъла, шепнеш й на ухото какво искаш и тя хуква да си върши работата.

Откъм прозореца се разнесе гласът на дъщеря му — толкова силен, че да надвие музиката.

— Татко!

Гремп раздразнено се разшава.

— Да, Бети?

— Татко, моля те да се отместиш, когато косачката стигне до теб. Не се прави на по-инат от нея. Не забравяй, че е само машина. Преди няколко дни те видях как нарочно не мръдна и я остави да коси около теб. Такова чудо не бях виждала.

Не й отговори. Леко отпусна глава с надеждата, че дъщеря му ще го вземе за заспал и ще го остави на мира.

— Татко, чуваш ли ме? — гласът й бе преминал в писък.

Той разбра, че хитрината му няма да мине.

— Чух те, разбира се. Тъкмо се канех да се отместя.

Изправи се бавно, като си помагаше с бастуна. Нека пък тя да се засрами от поведението си, като види колко стар и немощен е станал. Трябваше обаче да не преиграва. Ако тя разбереше, че той въобще не се нуждае от бастун, щеше да почне да му измисля разни занимания. От друга страна пък, престореше ли се на съвсем грохнал, тя щеше веднага да извика тъпия доктор пак да го тормози.

С недоволно мърморене отмести стола си върху вече скосената част от ливадата. Косачката издевателски изтрака покрай него.

— Някой ден така ще те трясна, че ще ти потроша поне няколко предавки — рече й Гремп.

Косачката му отвърна с подсвиркване и невъзмутимо продължи пътя си.

Някъде откъм обраслата с трева улица се чу дрънчене на метал, последвано от измъчено пърпорене.