Елин Пелин - В интереса на просветата

Кметът посегна и взе каскета си, който стоеше на миндера далечко от него. После попита отведнаж:

— Ами къде ви е учителката? Аз още не съм я видял, не я познавам.

— Ще дойде, Стамене, ще дойде. Срамува се детето… Баба Лалка стана, изкашля се, полуотвори вратата и извика високо, уж Олето бе някъде далече.

— Оле, ела майка.

Баба Лалка пак седна.

След малко вратата се отвори и на прага застана като ангел небесен хубавото Оленце, облечено в бяла рокля, с руса пухкава коса, със светли детски очи, с заруменяло от срам лице.

Тя се ръкува с кмета и застана сред стаята.

— А-а — каза кметът. — Че тя хубава, вашата даскалица…

Изпъкналите му очи се отправиха към нея с вълчи поглед и по мазното му лице преминаха розови облаци.

— Бабо Лалке — каза той твърдо, като се обърна към старата. — За ваше добро — отстъпвам. Две хиляди ще ми дадете на два пъти. За половината ще почакам. А от месечната не искам. За нея ще се погодим с даскалицата…

© 1936 Елин Пелин

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5397]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00