Адам Кенеди - Принципът на доминото

— Всичко е наред — каза Телма. — Не излизай. Мога да издържа и така, ако трябва.

— Ако ти можеш, аз не мога.

Върнах се след двадесет минути с четири хамбургера, четири хот-дога с лютива подправка, пликче с пържени картофи и четири чашки горещо кафе. Седнахме в леглото и изядохме и последната трошичка от всеки сандвич, сборичкахме се за последното картофче и глътнахме и последната капка от кафето. Изхвърлих празните пликове и кутии в кошчето в банята, върнах се в леглото и угасих лампата.

— Чудесно беше — рече Телма.

— Хапна ли достатъчно?

— Така се натъпках, че просто не ми се говори.

Тя се претърколи близо до мен, сложи главата си на рамото ми и крака си върху моя.

— Мириша на пържено картофче. Ще ти хареса ли да те обича някой с мазни ръце и с дъх, миришещ на лук?

— Чакай да си помисля — отвърнах.

— Късно е, аз вече реших.

Тя се навдигна и се отпусна бавно върху мен.

— Страхотно е. Не се ли радваш, че се събуди?

През прозореца се виждаше само гъста мъгла. От далечината можеха да се чуят сирените за мъгла.

— Колко е часът? — попита Телма.

Запалих нощната лампа и си погледнах часовника.

— Пет часът е.

— Това е, защото изпих цялото кафе. Не можах да спя.

— И аз също. Искаш ли да се поразходим?

— Шегуваш се, нали?

— Разбира се, защо пък не?

— Много умен разговор. Ако ти е все едно, аз бих почакала още малко.

— Да не кажеш, че не съм те попитал.

Тя сложи главата си на рамото ми отново. След малко каза:

— Не знам дали това има някакво значение за теб, но не съм правила нищо с никого, докато бяхме… докато ти беше в затвора.

— Не съм те питал.

— Знам, че не си. Но все пак ти казвам.

— Хубаво.

— Нямаше да ти хареса, ако го бях направила, нали?

— Сигурно, на никого не би му харесало.

— Мислех си за теб през цялото време. Присъстваше толкова ярко в съзнанието ми, че можех да те видя. Дори не съм излизала никъде и не съм се мотала сред хората. Така че нямаше шанс за никого да му дойдат разни идеи или пък аз да се озова в някакъв ъгъл, от който да не мога да избягам. В Хобарт, при Клара, беше като в манастир. Искам да кажа, че понякога не съм виждала мъж с дни наред. Само пощальона и хора от този род за по няколко секунди.

Тя се обърна по гръб и сви възглавницата под главата си.

— Когато отидох у Фей, беше малко по-различно, защото тя и Пиърс — така се казва мъжът й — обичаха да правят разпивки и да играят карти. Така че през повечето време имаше някой в къщата. Но техните приятели разбираха бързо, че съм омъжена. Казвахме на всички, че работиш в нефтодобива някъде във Венецуела и аз не съм била допусната там. И те разбираха, че аз не си търся никакво развлечение изобщо. Фей и Пиърс бяха много смешни. Те се грижеха за мен, като че бях десетгодишно момиче, което никога не е ходило с момче, нито е било це-лувано или нещо такова.

Фей ми каза, че Пиърс наистина разкарал Фред Бейзли. Той му беше приятел от гаража, в който работеше, и единственият, който не знаеше моето положение. Мисля, че си падаше малко женкар. Е, поне той така си мислеше. Носеше бакенбарди и тесни панталони, а ръкавите му бяха постоянно навити, така че да си показва мускулите. Той ме видя веднъж и реши, че съм лесна за забождане, струва ми се. Но набързо му обясних как стоят нещата. И като си помисли, че не е било достатъчно, Фей го направи още веднъж. И накрая, както ти казах, Пиърс му обясни с думи, които той би могъл да разбере, че аз не влизам в менюто. Фей така се изрази. Тя винаги казва нещата по много смешен начин. И в края на краищата това отблъсна Фред Бейзли веднъж и завинаги. Като идваше в къщата, той вече почти не ми говореше. Боеше се да не го разбера погрешно. Но след известно време нещата се уталожиха и той се държеше с мен така приятелски и добре, като всички останали.

Телма се обърна настрана и доближи лицето си до моето.

— Както виждаш — каза, — знам какво правя. Не съм просто детето с големите очи, дошло от планините, а знам как да се пазя.

В осем сутринта телефонът ме събуди. Телма още спеше и аз се обадих бързо. Беше женски глас:

— Излезте от главния вход на хотела, пресечете улицата към парка, свийте надясно и повървете около двеста ярда. Ще ви чакат там точно в осем и тридесет. — След което тя ми затвори телефона.

Бързо си взех душ, обръснах се и се облякох. Намерих лист от някакъв хотелски бележник и написах: „Навън съм на разходка. Ще се върна до десет.“ Оставих бележката на умивалника в банята, където Телма щеше да го види, когато се събудеше.