Амбър Кей: Джена

Джена погледна към Хестър, от която я делеше половин стълбище, и нежно й се усмихна:

— Трябва да го сторя, Хестър. Никога няма да си простя, ако оставя човек да умре само защото съм се страхувала.

Леля й изсумтя:

— Ти няма да си простиш, ако оставиш каквото и да е да умре.

Джена усети раздразнение, но бързо се овладя. При неясната светлина от свещите по стената видя колко здраво леля й стиска перилата. Беше доста изплашена.

— Съжалявам — каза Джена, знаейки, че не бива да я оставя, но знаейки също, че раните на непознатия изискват незабавно внимание. — Ще дойда при теб веднага щом се погрижим за него.

Обръщайки се, Джена настигна икономката, подмина я и отвори вратата. Без да се бави, започна да пали свещите в стаята. Госпожа Майкълс нареди на слугата, който я следваше, да запали огъня, докато Джена смъкваше тежката, извезана със златни нишки покривка от масивното легло.

— Госпожо Майкълс — каза Джена, — ще остана тук, а вие донесете превръзки и топла вода. — Тя погледна изцапаните си с кръв ръце. — Тази кръв не е моя. По-добре донесете и праха против възпаление. — Захапа долната си устна, наблюдавайки как икономката излиза, докато внасят непознатия.

Усети как я изпълва любопитство. Колко тежко беше ранен? Можеха ли да му помогнат? Нямаше да е същото като с Луиджи, мъж, умиращ от старост. Този човек беше млад и щеше да се бори за живота си. Не се боеше, че ще изпита мъка от загубата на някого, за когото се бе грижила дълго и упорито.

— По-добре излезте, милейди — каза Майкълс, щом двамата с Алфонс оставиха изпадналия в безсъзнание мъж върху леглото.

Алфонс кимна в знак на съгласие:

— Трябва да го съблечем, за да видим колко сериозно е ранен. Гледката не е подходяща за дама.

Думите им, така типични за мъжете, я накараха да се усмихне. Израженията им бяха толкова мрачни, че тя не се сдържа да ги подразни, макар и тримата да знаеха, че е сериозна:

— Можете да го съблечете и пред мен. Аз съм вдовица и не мисля, че притежава нещо, което не съм виждала досега. Все пак — очите й заискриха — ще се обърна с гръб, докато не го завиете.

По лицата на мъжете се изписа изумление, после си размениха примирени погледи и се заловиха за работа.

Джена се обърна с гръб. Може и да не им се нравеше поведението й, но бяха верни слуги и знаеха, че е опърничава. Знаеха също, че има голям опит като болногледачка. Докато се грижеше за умиращия си съпруг, беше се убедила, че практичността е по-важна от благоприличието. През последната година от живота си Луиджи крееше, жизнеността се беше изцеждала от измършавялото тяло. Беше труден за гледане, но тя бе непреклонна, знаейки кога трябва да се наложи и кога беше без значение дали той ще изпълнява лекарските предписания.

Беше преди година, а сега този мъж се нуждае от грижи и тя имаше необходимия опит.

Сумтенето на Алфонс прекъсна спомените й. Мърморенията и шумът от разгъване на чаршафи, последвани от тупването на обувки на пода, й подсказваха, че те разсъбличаха мъжа колкото може по-бързо.

— Свършихте ли? — попита тя.

— Да — отвърна Майкълс. Заедно с английския акцент в гласа му звучеше явно неодобрение.

Тя се обърна с лице към него:

— Знам, че ви дразня, Майкълс, още от времето, когато работехте в дома на баща ми. — Тя приближи леглото и поклати глава. — Как очаквате от мен да се погрижа за раните му, като сте го увили като новородено бебе?

Без да дочака отговор, тя внимателно придърпа чаршафа надолу, проследявайки засъхналата кръв и сълзящата рана от нож, спускаща се напречно от лявото му рамо до дясното бедро. Затаи дъх, не бе ясно дали е впечатлена от раната или от широките му рамене. Мъжът беше с добре развити мускули, за разлика от слабоватия Луиджи.

Пропъди мисълта, съсредоточавайки се върху настоящето:

— Поне кървенето е почти спряло. — Тя погледна към купчината свалени дрехи. — Макар че е изгубил доста кръв, ризата и жакетът му са подгизнали.

— Притискал е към раната парче плат. Навярно за да не остави следи — обади се Алфонс.

Джена погледна към лакея:

— Какво искаш да кажеш?

— Сигурно е бил нападнат, за да има подобна рана.

— Очевидно не е за парите му — измърмори Джена, побутвайки парцаливите дрехи с крак. Но ако не е било за пари, тогава защо са се опитали да го убият? Ръцете й леко трепереха, докато подпъхваше чаршафа около бедрата на мъжа, внимавайки да не докосва широкия гръден кош и къдравите косъмчета, които се събираха под формата на триъгълник към слабините му.