Дон Келъндър - Огнегадателят

Към постоянните обитатели на Височината на Вълшебника се числеше и едно много голямо, но добре контролирано мише семейство. Членовете му живееха в пролуката над леглото на Дъглас. Той подозираше каква тиха война се подготвя между неуморно работещите Мама и Папа и котките, по-специално Парти. Почувствува се отговорен за своите миши приятели и ги предупреди да се запасят с парченца сирене и късчета хляб от кухнята, като при излизане от стаята си затваряше вратата, за да предотврати нападенията на котката.

От своя страна мишките му се отблагодариха като не тропаха с ботушките си и не оставяха боклук пред леглото му.

Обикновено закачения в центъра на голямата зелена входна врата Бронзов Бухал, не винаги стоеше на своя пост. Веднъж момчето се позаинтересува за неговите странствувания. Бухалът му довери, че често прекарва нощите, кръжейки над Хълма на Вълшебника и околностите на Долината, с цел да събира информация за живота в местността.

Чиракът помнеше, че при постъпването си на работа металната птица бе дала своето одобрение пред Магьосника Флеърмън, затова я слушаше с внимание и уважение, особено когато се отнасяше за летене или работа с метали от всякакъв вид.

Дъглас попита стария Маг за името на металната птица и бе изгледан изненадано.

— Винаги просто го наричам Бронзовия Бухал — отвърна накрая Флеърмън.

Момчето се обърна и лично към Бухала, но получи същия изненадващ отговор. Още от първия ден на неговото пристигане, задълженията му се свеждаха до неговото старателно полиране. Докато траеше тази операция, птицата винаги беше подготвена с разказването на невероятни, омайващи и често фантастични приказки за феи, нимфи, самодиви и други малки същества.

— Забеляза ли пръстените от отровни гъби долу при стария кладенец? — попита Бронзовият Бухал, докато момчето го полираше, застанало на прага под лъчите на утринното слънце.

— Да, разбира се — присвитите му очи се повдигнаха и в тях проблесна любопитство.

— А знаеш ли какво означава?

— Не мисля, че зная точно — отвърна Дъглас, докато изтриваше лявото крило на Бухала. — Някой ми беше казал, че феите обичали да седят върху тези гъби — добави той.

— Да, това е вярно, снощи там бе свикан Върховния Съд. Една от феите беше обвинена в кражба на ведро мляко от Фермер в Долината, а той като добър човек с добра слава се бе обърнал към Кралица Марджит, за да потърси справедливост. Върховният Съд призна безпричинната кражба на мляко и я осъди.

— Бих казал — спря за момент чистенето Дъглас, — че нито една причина за дадена кражба не е невинна.

— Ти не разбираш живота на феите — прибави бронзовия настойник. — Те надзирават човешкото поведение в земите, в които живеем заедно с тях. Съблюдават нормите за чистота, подреденост, надзирават за добре свършената работа, за природата, великодушна към тях и строго наказват провинилите се мръсни и разхвърляни свои сестри. Виждаш ли, феите обитават места, където вярват, че живеят и други същества, по-специално човеци. Според техните собствени схващания, невнимателните и немарливи хора не могат да повярват в тях. Ето защо премахването на небрежността наистина е средство за самозащита.

— Разбирам — промърмори замислено Дъглас. — Никога не съм се замислял, но вярвам в тяхното съществуване, дори досега да не съм виждал нито една фея.

— Ооо, ще видиш! — увери го Бухалът. — По този повод трябва да знаеш, че въпросният фермер поддържа чистота в хамбара и стопанството си, той е спечелил доста добра репутация сред феите. Доячката във фермата е негова дъщеря — едно приветливо момиче, което два пъти седмично приготвя хляб и вари прясно мляко за Малкия Народец.

— И съдът гласува за фермата?

— О, да! Като отплата кралицата поиска от него двойно количество мляко за месеца. Фермерът дори забрави за кражбата, взе си кофата и се върна обратно.

— И всичко това е станало през миналата нощ около Стария кладенец?

— Точно така — потвърди птицата и наведе глава, за да провери как Дъглас се справя с работата си.

— А ти беше ли там?

— Никой няма право да наблюдава Съда на Феите, за голямо съжаление, освен ако няма специална покана — отвърна птицата и се извърна към средата на входната врата. — Всичко това успях да разбера от един елф — мой приятел, който го научил от Пикси, живуща на брега на потока, съвсем близо до Стария кладенец. Тя чула съвещанието до нейната къщурка. Дори и малката Фея Пикси не посмяла да гледа, а само слушала.