Дон Келъндър - Огнегадателят

— Колко сте възрастен? — попита веднъж Дъглас.

— Не съм възрастен — отвърна Флеърмън и продължи: — Да, добре, зная, всеки добър въпрос заслужава и добър отговор — добави той. — Е, да… след първите сто години не съм спазвал броенето, но предполагам, че съм… ъъъ… най-малко на четиристотин и осемдесет години, плюс-минус десет години, или да речем двадесет.

Въпросът за отговарянето на въпроси изгря още през онази първа нощ в Хълма на Вълшебника, когато Флеърмън беше включил такава точка в договора между него и чирака. „Страната на Първата Страна се съгласява…, че никога няма преднамерено да откаже или да пренебрегне благороден въпрос, зададен от Страната на Втората Страна“. Тази подробност представляваше съществена част от техните взаимоотношения, защото ако Дъглас не притежаваше дори едно от качествата, изисквани от Магьосника, то поне имаше неизчерпаемо любопитство.

Следващите по-важни стаи — в действителност стаи и пещери, — бяха заедно обобщени от Вълшебника под името Работилница. Те бяха издълбани в хълма точно срещу кухненската врата, минавайки през предния двор. Широките й, добре смазани врати указваха входа. Работните стаи се извиваха в дълбините на Височината на неколкостотин фута навътре, завършвайки със студени тъмни складове и сводове. На територията, разположена под хълма, имаше повече земно пространство, отколкото под подовете на къщата.

Работните стаи представляваха места за занимания — ковачница, дюкян за калайдисване, работилница, химическа лаборатория, аквариум и място за правене на глинени изделия — за тяхното оформяне на грънчарско колело и изпичане на суровите съдове.

Дъглас осъзна, че единственото обикновено нещо, което се намираше там, беше огънят. Той се използуваше по толкова много различни начини и даваше живот на полезни неща.

Подовете на дюкяните бяха дървени, но с навлизането им по-надълбоко в сърцевината на хълма се променяха — от твърдо отъпкан пясък до масивна скала накрая.

По каменен канал от изворче, свързано с цистерна, се спускаше чиста студена вода и захранваше кухнята. Излишната част от водата също се спускаше към двора, после тръгваше надолу, весело шумеше и се присъединяваше към Кривия поток.

В друг ъгъл на пещерата, пространството беше оградено за отглеждане на домашни животни. По времето, когато Дъглас пристигна, нямаше коне, а само четири кафяво-бели, на тъмно-бадемови точици крави с къси рога и тихи, спокойни движения. През целия ден те пасяха в ливадите около потока, а привечер, на стъмване, се катереха обратно до дворната врата, за да се приберат, да бъдат издоени и да си легнат за през нощта. Дъглас и неговите „дами“ скоро станаха приятели. В отговор на всеотдайните му грижи те даваха гъсто мляко, без да се споменава дебелия каймак, от който се приготовляваше златисто масло с вкус на детелина.

Вълшебникът и неговият чирак не бяха единствените обитатели на това странно домакинство. В него имаше и котки — Перт (бъбривка), Парти и Черният Пламък, който беше котарак, а първите две — негови съпруги. Женските обикновено разхвърляха сламените постели за кравите и не можеха да си представят как тяхното потомство ще бъде възприето от женската част в околностите на фермата. Дамите от Долината 1 1 На много места в текста се използват думи с главни букви, които дори не са имена на местности. Оставих ги както са в книжното издание. Бел.Mandor. съчувствуваха, виждайки как малките котенца на Магьосника бяха обречени да пораснат като първокласни мишеловци, вместо да станат привлекателни галени домашни животни. Парти беше ловджийка и пазеше територията около складовете и килера от мишки. Перт бе, както самото й име показваше… 2 2 Перт (англ.) — жив, игрив. Бел.Mandor. малко по-лекомислена и често зависеше от своите настроения, но общо взето любвеобилна котка, която пред всичко останало предпочиташе да се свие в скута ти, докато вечерно време четеш пред камината.

Черният Пламък беше дълъг и изключително мързелив котарак, който предпочиташе редовно да бъде нахранен от неговото ново „момче“. Той присъствуваше навсякъде, където думата „магия“ се дискутираше, обсъждаше или изпълняваше. Дъглас скоро разбра, че Черният Пламък бе пряко подчинен на Флеърмън и понякога асистираше на Възпитаника на Огъня при неговите занимания.

И трите котки бяха черни, въпреки че женските имаха няколко бели петна по тялото си. Черният Пламък беше изцяло в катранено, без бяла украса и Дъглас забеляза, че всичките му потомци, независимо от съпругата, бяха също въглено-черни. Освен това, всички котки притежаваха забележителни изумрудено-зелени очи.