Холгер Керстен
Христос в Индия
Тезата, че Христос е пребивавал в Индия и даже е умрял там, достигна до мен по съвсем случаен начин през 1973 г. Започнах да проследявам жизнения му път с много скептицизъм и несигурност. Скоро обаче трябваше да установя, че няма научно доказани източници, които да потвърждават личността на Иисус. Кой е бил всъщност този човек? Откъде е дошъл? Къде е отишъл? Защо изглежда странен и различен от съвременниците си? Какво е искал?
В течение на моите разследвания достигнах до Индия и се запознах с много учени, които се занимават от десетилетия с въпроса. От тях получих много удивителна информация, съществени подтици и ценна помощ.
От първото публикуване на книгата в Германия през 1983 г. получих стотици писма от възхитени читатели, които изразяват не само почитта и благодарността им, но и дават много ценни сведения. Благодарен съм на внимателните критици, които си направиха труда да проверят твърденията ми и по този начин ми предоставиха възможността да отстраня съществуващите неточности. В течение на десет години книгата стана труд, в който може да се намери и най-малкото сведение за индийския произход на Иисусовото учение.
Преведена на петнадесет различни езика (между тях хърватски, полски, корейски и китайски, само в Бразилия има над десет издания), сега и на български, историята на живота на Иисус в Индия се радва на международна популярност.
Някои твърдения изглеждат дръзки, а други дори невероятни, но винаги съм се старал да ги обоснова и подкрепя с доказани източници. Все пак това е широко поле за бъдещо изследване в отделни научни дисциплини.
Моята цел и моето намерение не са били да разруша християнския мироглед и да оставя читателя пред купчина останки. За мен е много по-важно да се открие пътят към източниците и към универсалната и централната истина на религиозните твърдения на Иисус, изкривена до неузнаваемост още в първите столетия от алчността на внушителната институция — Църквата.
Книгата не разпространява ново учение. Тя се опитва да бъде първо-проходец към едно бъдеще, което се основава на истинските духовно-религиозни източници на миналото.
„Не мислете, че измислям;
Отидете и открийте другото ми лице!
Цялата история на Църквата
е миш-маш от грешки и насилие“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Холгер Керстен
март, 1993 г.
С победоносния поход на науката и техниката започна векът на нашия свят и отстъплението на религията.
Просвещението и стремежът да се обяснят всички области на човешкото съществуване, въздейства отрицателно на спиритуалността, на религиозността, на емоционалността и даже на човечността. Разделението между религията и науката, между вярата и знанието има своите корени и в самото поведение на църквата. За да не изгуби влиянието си и в „светските“ области, тя обяви претенциите си за истинност в област, в която изобщо не е компетентна — емпиричното опознаване на света. Това усили още необходимостта от разделение на областите на компетентност.
Разделението между научното мислене и религиозната вяра доведе до непреодолимо разцепление на човешкото съзнание. Иисусовото откровение постоянно се взема под съмнение и се оспорва. Теолози и светски люде поставят под въпрос централни понятия на църковната традиция, като Бог, Иисус, църквата и откровението.
Ако централното и фундаментално учение на църквата не се приема като абсолютна истина и сред нейния елит, то това означава край на традиционното християнство. Празните църкви говорят ясно. Според една анкета от 1992 г. всеки четвърти германски гражданин споделя църковното учение за Христос, а 77% отговарят с „да“ на въпроса, дали може да си християнин, без да принадлежиш на църквата. За християнската вяра в изпратения от Бога Иисус няма мнозинство сред запитаните групи. И понеже църквата държи на традиционното догматично учение, тя ускорява раздялата с християнството.
Това, което днес се нарича християнство, няма нищо общо с учението на Христос, то е на апостол Павел. Тази религиозна система в основните си пунктове се опира не на посланията на Иисус, а на абсолютно различното учение на Павел. Днешното християнство започва от момента, в който е прието като държавна религия.
Евангелисткият теолог Манфред Мецгер пише: „Емил Брунер нарича църквата недоразумение. От названието произтича учението, от свободната общност — правното сдружение, от свободното сдружение — йерархичният апарат. Всички детайли и цялата линия е пълната противоположност на това, което било замислено.“
Читать дальше