Холгер Керстен - Христос в Индия

„ Аз съм израелтянин — отговорил Иса — и в деня на моето рождение видях стените на Йерусалим и чух риданията на моите братя, доведени в робство, и плачовете на моите сестри в пустинята. И душата ми ме заболя, когато чух, че моите братя са забравили истинския Бог. Като дете напуснах бащиния дом, за да бъда сред други народи. Но след като разбрах, че моите братя са подложени на големи мъки, се върнах в страната, обитавана от моите родители, за да припомня на моите братя вярата на предците им, която ни зове към търпение на земята, за да можем да получим горе съвършеното и висше щастие.“

Следващият текст поразително съвпада с основните тези в библейските текстове.

Двата ръкописа, от които ламата прочел на Нотович всичко, което има връзка с Иисус, е сбирка от различни копия на тибетски език. Написаните на пали 6 6 Пали — северноиндийски диалект от времето на смъртта на Буда, в който се съдържа писменият канон на южния будизъм теравада (хинаяна). оригинали са събрани още през първите два века и са съхранявани в манастир близо до Лхаса, свързан директно с двореца Протала на Далай Лама.

Когато се върнал отново в Европа, Нотович потърсил няколко висши църковни сановници, за да им разкаже за откритието си. Киевският митрополит веднага му забранил да изнася откритията пред обществеността, като не обосновал причината за това. В Париж кардинал Ротели му обяснил, че публикуването на тези текстове само ще даде храна на клеветниците и враговете на евангелисткото учение и че още не е дошло времето за това. Във Ватикана един приближен на папата се изказал по следния начин: „Защо е добре да не се отпечата това? Никой няма да ви обърне голямо внимание и ще си създадете много врагове. Но вие сте твърде млад! Ако е въпрос на пари, бих могъл да измоля награда за вашите записки — награда, която ще ви обезщети за положения труд и за изгубеното време.“ Нотович отклонил предложението.

Само критичният историк на религията и ориенталистът Ернест Ренан показал жив интерес към записките. Но скоро Нотович разбрал, че Ренан като член на Френската академия искал да употреби материала за свои нужди и не се съгласил с предложението.

Накрая успял да издаде ръкописа, но голяма част от него останала неотпечатана. Властта, влиянието и авторитетът на християнската църква са толкова големи, че не може да се допусне и капчица съмнение в автентичността на каноничното учение. Критиците и скептиците са прокълнати като безбожни подстрекатели, устата им се затваря завинаги. Нотович не е имал възможността да подкрепи тезите си с научни изследвания, които трябва тепърва да се правят.

Николай Нотович е роден на 25.08.1858 г. като втори син на равин в Керч на Кримския полуостров. За детството му е известно малко. Получил е високо образование, защото по-късно, като младеж, посещавал Петербургския университет, където следвал история. През 1880 и 1889 г. излязъл пред публиката със собствена пиеса „Идеална сватба“, която била одобрена от Комитета за драматична цензура. По-късно написал драма със заглавие „Галя“, към която дори композирал музиката. След като през 1874 г. в Русия била въведена всеобщата военна служба, Николай Нотович, седемнадесетгодишен, отбил военната си служба и през 1876 г. се сражавал на страната на сърбите срещу турците. Скоро след това взел участие в Руско-турската война (1877–1878 г.). Дори и по време на следването си Нотович, изглежда, е бил ангажиран от армията, защото „Деили Нюз“ в кратка дописка от 23 юни 1894 г. пише, че той е „казашки офицер“.

Научните му изследвания го въодушевили за панславянската идея. Докато брат му Осип, завършил право в Петербургския университет, се посветил на философско-литературните си интереси, Николай се занимавал повече с влиянието на руската политика върху хода на световната история. Двамата братя след това обаче записали и журналистика. В Санкт Петербург Осип станал през 1873 редактор в един вестник, за който по-късно (1883 г.) работил и Николай като кореспондент за Изтока. 7 7 Данни за биографията могат да се намерят в Dictionnaire national des contemporains, т. З, стр. 274, Париж, 1901

Под управлението на цар Александър III двамата братя изпитали на гърба си засилената антисемитска политика и затова Осип още като младеж преминал в Руската православна църква. Тази стъпка, изглежда, направил и Николай, понеже във френското списание La Paix открито изповядва православната религия.