Ерих Кестнер: Приказка за щастието

— Как какво?

— Какво стана със стареца?

— Ах, да! Естествено, той се върна. На мига. Отново седеше до мене, като че никога не си бе отивал.

Впрочем личеше му, че е бил някъде, където е дяволски, искам да кажа адски горещо. Да, да! Рунтавите му бели вежди бяха обгорени. А и хубавата дълга брада бе пострадала. Особено по краищата. Освен това издаваше миризма на пърлена гъска. Старецът ме погледна и в погледа му се четеше упрек. После извади от малкото джобче на жилетката си едно гребенче, среса брадата и веждите си и с обида в гласа каза: „Чуйте, млади човече, това, което направихте, не е много учтиво!“ Промълвих някакво извинение. Казах колко съжалявам за всичко, казах, че просто не съм повярвал на думите му за трите желания. И освен това, че съм се опитал да направя всичко, за да залича вината си. „Това е добре — каза той. — Наистина бе крайно време.“ После се усмихна. Усмихна се така мило, че едва не ми потекоха сълзи. „Е, имате още едно неизпълнено желание — каза той. — Третото. Дано постъпите с него малко по-предпазливо. Обещавате ли ми?“ Аз кимнах с глава и преглътнах. „Да — отвърнах, — но само ако ми заговорите отново на ти.“ Тогава той се разсмя. „Добре, моето момче — каза той и ми подаде ръка. — Остани си със здраве. И не бъди много нещастен. Обаче внимавай какво ще направиш с последното си желание!“ „Обещавам ви!“ отвърнах аз тържествено. Но него вече го нямаше. Изчезнал бе, като отнесен от вятъра.

— И какво?

— Как какво?

— Какво стана с вашето щастие?

— Ах, да! Моето щастие! — Събеседникът ми се изправи, откачи шапката и палтото си от куката на гардероба, погледна ме със своите блестящи от чистота очи и каза: — До последното си желание не съм се докосвал вече четиридесет години. Понякога съм бивал много близко до това. Но не! Желанията са хубави само тогава, докато още не са изпълнени! Останете си със здраве.

От прозореца го видях как пресече улицата. Снежинки танцуваха около него. Съвсем забрави да ми каже дали поне той е щастлив. Или пък умишлено не ми отговори? И това е възможно.

© Ерих Кестнер

© 2009 Венцеслав Константинов, превод от немски

Erich Kästner

Das Märchen vom Glück,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Ерих Кестнер. Действителен романс. Поезия и проза

Съставителство и превод от немски: Венцеслав Константинов

Издателство „Сиела“, 2009 г.

ISBN: 9789542804925

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13497]

Последна редакция: 2009-09-26 14:50:00