Елин Пелин - Иван Селският

На другия ден, когато пристигнаха съдиите и адвокатите, посрещна ги цялото село. Доплака се на съдиите, като видяха жалната картина. То не бяха селяни, не бяха данъкоплатци, а просяци. Всичко тънеше в дрипи, мръсни, кални, жалки.

— Изгубен народ, одрипавял, потънал в мизерия! Български граждани ли са това, или нещастници прокажени?

Като слязоха съдиите от автомобила, жените се нахвърлиха в праха пред краката им, завиха, заридаха сърцераздирателно.

Трогнаха се съдиите, адвокатите дори се трогнаха, а защитникът на Ивановото село с разплакан глас протегна ръка към съдиите и извика към селяните:

— Не се отчайвайте, нещастни братя! Жив е бог. Има правда… Е, разбира се, нашите спечелиха делото. Спечелиха го благодарение на Иван Селският.

Иван не оре, не копае. Неговите работи са обществени работи.

Ето защо такива като Иван са необходими, за да върви правилно колелото на живота.

© 1936 Елин Пелин

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5404]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00