Хал Клемент - Огнен цикъл

Въпросите и отговорите продължиха дълго, а в това време Крюгер сдържаше с мъка прозевките си. На края командирът прекъсна заседанието, но дори тогава момчето не отиде да почива. То остана, за да разведе Дар из кораба и да отговори, доколкото можеше, разбира се, на въпросите на малкия си приятел.

Най-сетне отиде да спи, наслаждавайки се на безтегловността за първи път от много месеци насам. Така и не разбра дали Дар бе спал при подобни условия, но на сутринта той изглеждаше достатъчно освежен и Крюгер реши, че всичко бе минало добре. Дар отказа да опита от храната на хората, настоявайки, че не е гладен, но Крюгер погълна огромна закуска, която накара неколцина от екипажа да го предупредят да внимава. Относително по-слабите хранителни качества на растенията на Абиормен го бяха принудили да привикне към по-големи количества храна.

След като засити глада си, той се представи на командира, който свика друго заседание, но този път само за учени. Взе се решение да предоставят на филолозите по-голямата част от времето на Дар, защото се почувствува острата нужда от повече преводачи. Биолозите решиха да слязат с единия от модулите и да уловят необходимите им животни; очевидно те трябваше да стигнат с тежък труд до интересуващите ги познания. Крюгер ги утеши, обещавайки да им помогне при разговорите с Учителя, защото Дар бе зает с езикови уроци.

Но геолозите нямаше да успеят да се справят без пряката помощ на Дар. Те можеха да картографират цялата суша на Абиормен, а после да започнат да проверяват предполагаемите обекти за утаечни скали, но щяха да загубят много време, което бе твърде скъпо. Решиха да покажат на Дар цветни снимки на скалите, които специалистите се надяваха да намерят, и да го попитат дали знае подобни места по планетата.

За жалост той не се спря на нито една от тях. Снимките на геолозите свършиха; те се отказаха от тях и тъкмо се канеха да се върнат към общия геоплан, когато Крюгер забеляза, че на една от снимките бе показана проба от шуплест варовик, който не се различаваше с нищо от материала, отложен около вира с гейзера. Каза го на Дар.

— Вашите снимки не са много хубави — бе отговорът.

Двайсетина минути по-късно се разбра, че Дар Ланг Ан е в състояние да различава светлина с дължина на вълната в диапазона от четири хиляди и осемстотин до почти осемнайсет хиляди ангстрьома, тоест във виолетовия спектър почти толкова, колкото средното човешко същество, но повече от цяла октава по-далече в спектъра на инфрачервеното излъчване. Снимките, където основните цветове бяха комбинирани така, че да показват онова, което бе в границите на възможностите на човешкото зрение, просто не отразяваха повече от половината от цветния диапазон на Дар. Или, както той се изрази, цветните снимки направо не струваха, а тоновете на филма не съответстваха точно на цветовете, които Дар познаваше.

— Сега ми е ясно защо не разбрах нито една от неговите думи за цветове — промърмори Крюгер с възмущение.

Въпросът бе разрешен с черно-бели снимки; тук Дар трябваше да обърне внимание единствено на текстурата. Той разпозна материалите на повече от половината от снимките и посочи откъде можеха да вземат проби от тях. А след един кратък урок по геология той спомена за разседи, възседнати пластове и проломи с дълбочина стотици и хиляди футове; начерта и карти, така че достъпът до въпросните райони не представляваше никаква трудност. Геолозите останаха възхитени. Дар бе много доволен, а не по-малко и Нилс Крюгер, макар че основанията на последния бяха съвсем лични.

Между другото момчето се свърза по радиото с Учителя и му разказа всичко. Обясни му въпросите, на които посетителите търсеха отговор, и предложи в замяна толкова сведения, колкото му бяха необходими. За жалост Учителят не бе променил мнението си, че многото научни познания щяха да навредят на неговия народ. Той отказваше да отстъпи от своето становище, че с течение на времето научните познания щяха да направят възможен полета в космическото пространство, а подобен полет щеше да разруши жизнения цикъл на Абиормен, защото предположението, че някоя друга планета може да й прилича напълно, бе според него направо смешно.

— Но защо вашите хора трябва да остават на други планети, а не само да ги посетят, да търгуват, да научат нещо ново или просто да ги разгледат?

— Нилс Крюгер, аз вече ти показах, че се отдалечаваш много от истината, защото просто не познаваш моя народ. Моля те, повярвай на моите думи, че грешиш, когато мислиш, че за тях ще бъде по-добре да напуснат този свят — оставаше все така упорит по въпроса той и Крюгер трябваше да отстъпи.