Хал Клемент - Огнен цикъл

Повечето човешки същества продължават да се надяват дълго след като е изчезнало и последното логично основание за това. Мъжът, който влиза в битка при пълно неравенство на силите, летецът, оставащ в пламтящия самолет, за да го отклони от града, осъденият престъпник в килията на смъртните — малцина от тях не престават да се надяват до последната глътка въздух. Нилс Крюгер не се бе отказал напълно от надеждата да види отново Земята. Но той не се бе надявал да го спасят. Колкото и да бе нелогично, той се надяваше, че комбинацията от собствените му познания и технологията на абиормените ще му помогне да построи някакъв кораб, с който да прекоси петстотинте светлинни години разстояние до Слънчевата система. Тази негова мисъл не бе изчезнала напълно дори след като той се запозна подробно с техническите възможности на расата на Дар Ланг Ан; макар и лишена от здрав разум, тя бе за него по-приемлива, отколкото предположението, че някакъв земен кораб ще се приближи до Плеядите по негово време. Той знаеше, че корабите имат много друга работа.

Ето защо безпогрешно разпознатият човешки глас, прекъснал неговия разговор с едно същество, което почти сигурно нямаше нищо общо със себеподобните му, го разтърси така, както нищо, преживяно от него досега. Известно време той изобщо не можа да проговори. От радиото се изсипаха още няколко въпроса и тъй като единствено Дар Ланг Ан направи опит да им отговори на своя невероятен английски, бъркотията в далечния космически кораб бе приблизително същата, каквато бе и в колибата.

— Това не може да бъде Крюгер; той никога не би говорил така, още повече че сигурно отдавна е мъртъв.

— Тогава как са научили английски?

— Ха, моето дете е на една година и говори по-добре от тях!

— Крюгер, това ти ли си, или нашите филолози са се побъркали съвсем?

— Аз съм… Разбира се, че съм аз, но не разбирам нищо. Що за кораб сте вие? Как ни чухте? И какво правите из Плеядите?

— Това е твоят кораб, «Алфард»; тук е Донабед. Вашето радио е нещо ужасно; не съм сигурен дори в твоя глас. Тук сме от няколко седмици. Записахме всички възможни радиошумове, за да разполагаме с нещо като език, след като се приземим. Радвам се, че си бил достатъчно благоразумен и ни чакащ. Изглежда в тази система има нещо, което направо побърка астрономите; този път те дойдоха с нас, за да видят всичко сами. Това радио местно производство ли е, или ти си го правил?

— Изцяло местно. — Крюгер се бе окопитил, макар че коленете му трепереха още. — Почакайте за миг, защото част от слушателите ни не говорят английски.

Той превключи на абиорменски и обясни на Дар и на Учителя какво се бе случило, след което продължи по радиото:

— А сега, докато слизате, ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво е необикновеното на това място според астрономите?

— Аз не съм астрофизик, но ето как стоят нещата, доколкото ги разбирам — отговори Донабед. — Ти знаеш общоизвестните факти за източниците на космическа енергия, според които звездите от главната последователност, каквото е Слънцето и това червено джудже, ще продължават да излъчват енергия с досегашните темпове още милиарди години. Но в космоса има звезди, които светят много по-ярко от нашето слънце, понякога десетки хиляди пъти по-ярко. Водородът на тези звезди се изчерпва така бързо, че те не живеят повече от няколко милиона години или няколко десетки милиона в краен случай. Алциона е точно такова слънце, също като други звезди в Плеядите. Дотук всичко е нормално. Звездният куп на Плеядите е запълнен с галактична материя, която по всяка вероятност продължава да се струпва на места, при което се образуват нови звезди и допълват стотиците, вече съществуващи в тази група. И точно тук всичко се обърква. Астрономите определиха със значителна точност онова, което ще се случи със сгъстяващите се облаци от вещество. При дадени обстоятелства, поточно при наличие на определен ъглов момент, може да се очаква, че ще се образуват звезди, които ще се движат по орбити около един център на масата — познатата двойна или кратна звездна система. В други случаи, когато кинетичният момент е по-малък, преобладаващата част от общата маса се събира в една звезда, а остатъците образуват планетна система. Наистина, донякъде е изненадващо, макар че по принцип е възможно да се образува двойна или кратна звезда с обикалящи планети, но звезда като Алциона с планети около нея е нещо прекалено неестествено! Радиацията на подобна звезда е десетки хиляди пъти по-интензивна от излъчването на нашето Слънце; тя упражнява налягане, напълно достатъчно, за да изтласка от околността всички материални частици, от които могат да се образуват планети. Този факт се поддава на изчисление и експериментална проверка, така че е трудно да бъде пренебрегнат. Ето защо нашите зяпльовци по звездите не бяха много изненадани, когато научиха от събраните сведения, че Алциона има за спътник червено джудже, но щом разбраха, че около този спътник обикаля планета, те буквално обезумяха. Изгубихме много време, за да ги убедим, че не бяхме допуснали някаква глупава грешка, а чисто и просто се бяхме приземили на тази планета.