Хал Клемент - Огнен цикъл

Всички се събраха в най-просторния салон на кораба, за да чуят историята на Крюгер. По общо съгласие той пристъпи към сбито изложение, спирайки се накратко на своето спасение, след като бе оставен да разчита единствено на собствения си опит спрямо растенията, животните, минералите и хората на Абиормен. Липсата на някакво подобие на плодове, фактът, че стеблата на повечето растения можеха да се ядат, но бяха слабо хранителни, опитите, които бе принуден да прави, за да се убеди, че те не бяха отровни, неговото решение да напусне горещата вулканична област, където бе изоставен, и да си пробие път към полюса, защото очакваше да намери там по-добри условия за живот — всичко това бе предадено от него без много подробности. Но когато свърши, всички искаха да го питат по нещо, така че командирът на «Алфард» трябваше да заеме председателското място.

— Навярно ти е било трудно, когато е трябвало да избереш посоката? — запита един от астрономите.

— Да, пообърках се — засмя се Крюгер. — Ако червеното слънце само променяше големината си, бедата нямаше да бъде толкова голяма, но то се движеше напред-назад, от югоизток на югозапад и обратно, така че трябваше да мине доста време, преди да свикна. Със синьото слънце бе по-лесно, защото то изгряваше на изток и залязваше на запад, точно така, както трябва да бъде. Това се отнася поне за местата, отдалечени от полюса; когато продължих на север, в същност разбрах защо орбитите бяха такива.

— Вярно е. Но движението на червеното джудже е съвсем нормално, когато си спомниш колко ексцентрична е орбитата на планетата. Каква е либрацията според теб? Можах да наблюдавам планетата само при една обиколка.

— Средно около шейсет градуса за всяка страна. Астрономът кимна и отстъпи на следващите. Командирът даде знак на един от геолозите.

— Каза, че си видял вулкани почти навсякъде, така ли?

— Да, но само в онази част на планетата, където ме намерихте. В същност не съм обходил много от планетата, не забравяйте това. Големият полуостров, по който вървях на север…

— Около три хиляди мили — намеси се един фотограф.

— Благодаря ви. По цялата му дължина има активна вулканична дейност, а онзи дял от материка, от който се издава той, е покрит в по-голямата си част с полета от лава на различна възраст. Близо до ледената шапка има други планини, но за тях не може да се твърди, че имат непременно вулканичен произход.

— Добре. За да разберем каква е възрастта на този свят, налага се при първа възможност да направим стратиграфски снимки. Предполагам, че не си видял фосили в близост до леда.

— Бях на земята само в непосредствена близост до Укрепленията. През останалата част от пътя бях във въздуха. Но Дар Ланг Ан е тук и може би той ще помогне.

— А ще иска ли?

— Сигурно. Той е много любознателен. Вече ви споменах за неговата жажда за знания, които събира в книги за следващото поколение, защото неговото няма да живее още дълго — каза Крюгер със сериозно изражение на лицето; с течение на времето мисълта за предстоящата загуба на Дар ставаше все по-тежка за него.

— Твоят приятел ще бъде ли така любезен да ни разкаже нещо повече за тази смяна на поколенията? — запита биологът. — И на Земята има животни, с които става почти същото, макар че двете форми не са принудени да се приспособяват към толкова драстична промяна в заобикалящата ги среда; но сега ме интересува преди всичко въпросът с онези Учители. Кога умират те, дали техните потомци са междинен тип, или нещо друго?

— Не знам; това се отнася и за Дар Ланг Ан. По-добре питайте Учителя на «топлите», с когото разговарях, когато ме слушахте. Дори не зная дали при нормалното развитие на нещата има само едно поколение, или живеят няколко от тях.

— Струва ми се, че това е достатъчно очевидно, защото ако имаше само едно поколение, а друг начин за възпроизводство на населението просто няма, то цялата раса щеше да изчезне. Сигурно има и смъртни случаи от злополуки.

— Добре, този въпрос е за Учителя. Аз ще го задам от ваше име, когато говоря с него.

— А защо Учителите не казват на своите хора абсолютно нищо по този въпрос? — зададе друг следващия въпрос.

— Ще трябва да питате тях. Ако бях на тяхно място, щях да го правя, за да бъдат по-спокойни хората, но нашият гост твърди, че точната дата на смъртта не ги тревожи.

— Искам да говоря по този въпрос с твоя приятел.

— Разбира се. Но ми се струва, че трябва да направите предварителен списък на желаещите.