Глен Купър - Библиотеката на мъртвите

— Добре, ще говоря по-тихо — предложи той, — но най-вече това не е от полза за теб. Ти си на пистата. Ти ръководиш отдела за големите обири и тежките престъпления, а този случай е на второ място по публичност в Ню Йорк! Ако онзи задник бъде спипан под твое ръководство, ще продължиш нагоре. Ти си жена, от етническо малцинство, и след няколко години ще станеш заместник-директор в Куонтико, а защо не и старши специален агент във Вашингтон. Само небето може да ти бъде граница. Така че не прецаквай всичко, като въвлечеш мен, това е приятелският ми съвет.

Погледът й можеше да смрази и тиня.

— Определено оценявам наставленията ти, Уил, но не мисля, че бих се доверила на съвети от човек, който спъва работата на другите. Повярвай ми, идеята никак не ми харесва, но вече я обсъдихме. Бенджамин и Роланд отказват да извадят когото и да било от отдела за борба с тероризма, а в „Длъжностни престъпления“, „Организирана престъпност“ и останалите отдели никой не е работил по подобни случаи. Не искат да им пратят някой парашутист от Вашингтон или от друга служба. Така ще се изложат. Това е Ню Йорк, а не Кливланд. От нас се очаква да действаме здраво. Ти имаш подходящата основа — непоносим характер, върху който ще трябва да поработиш, но и необходимата квалификация. Така че случаят е твой. Ще бъде последното ти голямо разследване, Уил. И ще излезеш от играта с фанфари. Погледни на нещата от тази страна.

Той опита друг подход.

— Ако спипаме онзи тип утре, което няма как да стане, ще бъда история до времето, когато влезе в съда.

— В такъв случай ще се явиш като свидетел. Дотогава командировъчните сигурно ще бъдат доста добри.

— Много смешно. Ами Нанси? Това ще я отрови. Искаш да изиграе ролята на жертвения агнец ли?

— Тя е като оръдие. Може да се справя със себе си, може да се справи и с теб.

Уил намусено се отказа да спори.

— Ами боклукът, върху който работя сега?

— Ще го разпръсна. Няма проблем.

Това беше. Край. Демокрация няма, а напускането или уволняването не бяха възможни решения. Четиринайсет месеца. Четиринайсет шибани месеца.

В рамките на два часа животът му се промени. Офис мениджърът се появи с оранжеви щайги, за да прибере и изнесе от кабинната му папките по делото, върху което работеше. На тяхно място пристигнаха папките на Мюлер за „Апокалипсис“ — кутии документи, събрани през седмиците преди лепкавата бучка тромбоцити да превърне няколко милиметра от мозъка му в каша. Уил ги погледна, сякаш бяха смърдящи купчини лайна, и изпи още една чаша преварено кафе, преди да благоволи да избере напосоки една и да я отвори.

Още преди да я види, я чу как си прочиства гърлото пред входа на кабинката му.

— Здрасти — каза Нанси. — Май ще трябва да работим заедно.

Нанси Липински беше напъхана в тъмносив костюм. Беше й малко тесен и я стягаше в кръста, така че шкембето й изпъкваше неприятно над колана. Беше дребничка, метър и шейсет с токчетата, но според преценката на Уил трябваше да свали по няколко кила отвсякъде, дори от мекото си кръгло лице. Имаше ли изобщо скули под тези меса? Нямаше здравото телосложение на обичайните випускници, които бълваше Куонтико. Запита се как ли е минала изпита по физическа подготовка в академията. Там не си поплюваха и момичетата не можеха да минат метър. Все пак не беше непривлекателна. Кестенявата й коса, практично подстригана до яката, гримът и червилото бяха подбрани така, че да подчертават деликатно оформения й нос, хубавите устни и живите лешникови очи, а одеколонът й определено щеше да привлече вниманието му, ако беше използван от друга жена. Но неговото внимание беше привлечено от жалния й поглед. Наистина ли би могла да се привърже към такава кръгла нула като Мюлер?

— Какво смяташ да правиш? — риторично попита той.

Моментът подходящ ли е?

— Виж, Нанси, папките току-що пристигнаха. Какво ще кажеш да ми дадеш един-два часа, може би до следобед, след което да поговорим?

— Става, Уил. Просто исках да ти кажа, че макар да съм разстроена за Джон, нямам намерение да се отказвам от случая. Никога не сме работили заедно, но се запознах с някои от случаите ти и знам какви приноси имаш. Винаги търся начини да се усъвършенствам, така че твоят опит ще бъде изключително важен за мен…

Уил се усети, че е по-добре да задуши този начин на дрънкане още в зародиш.

— Фен ли си на „Сайнфелд“?

— Телевизионния сериал ли?

Той кимна.

— Случвало ми се е да хвана някоя серия — подозрително отговори тя.