Глен Купър - Библиотеката на мъртвите

Алекс разправяше за изпълнението си с двете близначки от Лесли Колидж — нощта, която уж предизвикала интереса му към гинекологията, — когато партньорката му насочи разговора към Уил. Леко пиянските клоунади на Алекс започнаха да й идват в повече и тя час по час хвърляше погледи към едрия рус мъж срещу нея, който неуморно поглъщаше уиски след уиски, сякаш беше безалкохолно.

— И как се случи така, че постъпихте във ФБР? — попита го моделът, преди Алекс да започне поредната история за себе си.

— Ами, не бях достатъчно добър футболист, за да продължа като професионален състезател.

— Сериозно? — Изглеждаше искрено заинтригувана.

— Не зная — меко отвърна Уил. — Нямах много възможности за избор след дипломирането. Приятелите ми тук знаеха какво искат — Алекс и неговата медицина, Зек и правото му, а Марк продължи в Масачузетския технологичен институт, нали? — Марк кимна. — Върнах се за няколко години във Флорида, преподавах и бях треньор, след което се отвори свободно място в службата на окръжния шериф.

— Баща ти беше в правозащитните органи — спомни си Зекендорф.

— Заместник-шериф на Панама Сити.

— Още ли е жив? — попита съпругата на Зекендорф.

— Не, почина преди доста време. — Уил отпи от уискито си. — Явно е било в кръвта ми и съм се движил в посоката на най-малкото съпротивление, така че продължих. След време на шефа ми му стана неудобно, че има за заместник някакъв умник от Харвард, и затова се постара да се отърве от мен, като ме накара да кандидатствам в Куонтико. И ето че дори не успях да се огледам, а пенсията е пред мен.

— Кога правиш двайсет години стаж? — поинтересува се Зекендорф.

— След малко повече от две години.

— И после какво?

— Като изключим риболова, нямам представа.

Алекс беше зает да налива от поредната бутилка вино.

— Имаш ли идея колко прочут е този задник? — попита той приятелката си.

Тя захапа стръвта.

— Не. Колко сте прочут?

— Не съм прочут.

— Дрън-дрън! — възкликна Алекс. — Нашият приятел тук се очертава като най-добрия специалист по профили на серийни убийци в историята на ФБР!

— Не, не, изобщо не е така — категорично възрази Уил.

— Колко убийци си пипнал? — попита Зекендорф.

— Не знам. Няколко.

— Няколко! Все едно аз да кажа, че съм направил няколко вагинални прегледа — викна Алекс. — Казват, че ти си човекът. Непогрешимият.

— Май имаш предвид папата.

— Хайде стига, четох някъде, че можеш да психоанализираш човек за по-малко от половин минута.

— Не ми е нужно толкова време да преценя теб, приятел, но, честно казано, не бива да вярваш на всичко написано.

Алекс сръчка приятелката си.

— Послушай ме, внимавай с този тип. Истински феномен е.

На Уил много му се искаше да смени темата. В кариерата му имаше някои нелицеприятни моменти и нямаше желание да седи на стари лаври.

— Май всички сме се справили доста добре предвид несигурното ни начало. Зек е виден корпоративен юрист, Алекс стана професор по медицина… Да оставим нас, хайде да разберем нещо за Марк. Какво стана с теб през всичките тези години?

Преди Марк да успее да оближе устни и да отговори, Алекс се намеси отново и влезе в старата си роля на мъчителя от тайфата.

— Да, хайде да чуем. Сигурно Шакълтън е станал някакъв дот-ком милиардер със собствен боинг 737 и баскетболен отбор. Да не би ти да си открил клетъчния телефон или нещо подобно? Нали все пишеше нещо в лаптопа си, все седеше затворен в стаята си. Какво правеше там, като изключим прелистването на стари броеве „Плейбой“ и прахосването на носни кърпички?

Уил и Зекендорф не успяха да се сдържат и се изпискаха — наистина на времето хлапето купуваше цели кутии „Клинекс“. Но още в следващия миг Уил се почувства виновен, когато Марк го прониза с поглед, сякаш му казваше: „И ти ли, Бруте?“

— Работя в областта на компютърната сигурност — почти прошепна Марк в чинията си. — За съжаление, не съм милиардер. — Вдигна очи и добави с надежда: — Освен това пиша от време на време.

— За някоя компания ли работиш? — любезно попита Уил с надеждата да изкупи греха си.

— Работих за няколко преди, но сега съм по-скоро в твоето положение. Работя за правителството.

— Сериозно? Къде?

— В Невада.

— Живееш във Вегас, нали? — обади се Зекендорф.

Марк кимна, явно разочарован, че никой не обърна внимание на това, че пише.

— В коя област? — попита Уил и когато вместо отговор получи мълчалив поглед, добави: — От правителството?