Елин Пелин: Син

Здесь есть возможность читать онлайн «Елин Пелин: Син» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Син
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Син: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Син»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Елин Пелин: другие книги автора


Кто написал Син? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Син — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Син», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Елин Пелин

Син

Дядо Никола плаче от щастие. Той събра кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице. Студена мъгла покрива града и ситен дъжд ръми навън. Вътре в хана — гъмжило. Селяни седят по масите, пият, ядат, викат. Вратата постоянно се отваря, влизат-излизат хора, жени с деца на ръце, увити в кожуси, загърнати в япунджаци. Дядо Никола, стопен от щастие, не чува шума, не вижда никого. Само от време на време поръчва да донесат вино и не знае какво да каже на сина си, ами току повтаря:

— Мило ми е, синко, мило ми е, че те видях. Като че от небето падна. Десет години, кажи го, ти беше дете — оттогава ни вест, ни кост от тебе. Да не бях дошел днес на панаира, кой знае дали щях вече да те видя.

Синът му Стоян, облакътен широко на масата, човърка главата на един излезнал от дъската пирон и свива навътре устните си, така, че бузите му чак се надуват. Той се наяде хубаво и сега обръща до дъно малките чашки, като се движи неспокойно на стола и умът му бяга оттука.

— Къде беше, бе синко? Толкова години. Чухме те в Америка, чухме те по дунавските гробища. В село пуснаха, че си бил и в затвора, па чухме, че си умрял! Насмалко помен не правихме. Питахме, разпитвахме — отникъде нищо.

Гласът на дядо Никола се задави. Той замлъкна. Родителските му очи поглъщаха сина цял и го милваха, и му се радваха.

Стоян избягваше да говори за себе си. Той ту килваше оръфания си каскет на чело, та захлупяше очи, ту го тикваше назад и изпод него се подаваха мазни, немити, слепнали като от пот чорли. Ризата му бе кирлива, износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат.

— В земята потъна, бе синко, майка ти, горката, очите си изплака. Да беше ни се обадил. Писъмце да беше ни пратил. Измъчихме се, синко — въздъхна дълбоко старецът и сълзи задавиха думите му.

В хана влезе някакъв стражар, отиде до тезгяха, попита нещо кръчмаря, изпи една ракия, повгледа се в хората и си отиде.

Стоян извади парче хартийка, нахлупи каскета над очи и се наведе съвсем над масата, като се взираше в книжката.

Дядо Никола забележи това, погледна сина си, погледна стражаря, но разпъди лошата мисъл.

И пак сърдечно и наивно заговори:

— Не сърди се, синко, ама лоши работи чухме. Страмувахме се, синко…

Стоян мълчеше и се усмихваше, но не весело.

— По едно време идваха стражари в село, търсиха те. Обърнаха всичко в къщи. За кражба някаква приказваха. Нещо каса сте разбивали.

— Вятър работа — каза Стоян и се наведе.

— Така, така се чу, синко.

— Не е така, татко — рече кисело Стоян. — Аз се боря за правдата. Тоя изгнил свят трябва да погине. Един да има, да живее царски, а друг да мре за кора хляб. Къде е тук правдата?

Старецът замига бързо срещу сина си и нищо не разбра.

— Така е, синко, така. Тя, правдата, е в човека. Ако я има в тебе, има я и по света. Ако я няма в тебе — никъде я няма.

Тежкоснагият Стоян се размърда на стола, наведе се и плюна на пода.

— Е, било какво било. Ние ли ще оправим света. Срещнахме се, видяхме се, я остави ти и правдата, и кривдата, ами ела да си идем на село. Да зарадваш майка си. Прибери се да поемеш работата. Аз остарях вече.

Стоян бутна ръце в джобовете и се наду в изтърканите тесни дрехи.

— То, татко, така ще стане, но засега не мога.

— Барем за ден, за два си ела, бе синко. Да се порадва майка ти. Дома да си видиш.

— Не мога, татко. Къде ти мога? Аз тук по бърза работа съм дошъл. Служа в една фабрика, там… кюстендилско. Прати ме господарят на панаира да му купя кон. Купих и трябва да го откарам.

— Е, синко, отчужди ти се сърцето от нас. Добре, че ми се обади. Инак нямаше и да те позная — въздъхна с горчивина стария. — Не искаш да пододеш. Аз трябва да си вървя, доде е раншко. И времето е лошо. Пък и пари нося. Продадох добичетата, да ги не храня зимъска.

Дядо Никола се разплати, завърза торбичката си, стана и наметна ямурлука.

— Така, синко, не искаш да те заведа у дома — проговори той като на себе си и очите му пак се напълниха. Той подаде ръка на сина си.

— Сбогом, синко. Прощавай. Господ да те пази!

Стоян стана.

— Не, татко. Ще те изпратя донякъде. И на мен ми е мило, но такава ми е работата. Сега не мога да дойда. Ще гледам по-нататък.

Двамата излязоха от хана.

Гъста, непрогледна мъгла пълнеше улиците. Ръмеше. Земята беше кална.

По пътя Стоян се разприказва. Работил. Получавал сега добра заплата. Имал малко пари в банката, като ги позакръгли, ще се прибере. Само, че го гонят, защото се борил против неправдите, застъпял се за сиромасите.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Син»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Син» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
Отзывы о книге «Син»

Обсуждение, отзывы о книге «Син» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.