— Какво ли се случи?
По улицата се чу бърз топот от нозе. Някой бягаше.
Някой похлопа на вратата.
Ангелина запе пушката и попита:
— Кой е?
Към горния край на селото пак изгърмяха пушки.
— Ангелино! — чу се зад вратата гласът на Младен.
Ангелина отвори вратата и се хвърли в обятията на своя годеник.
— Младене, жив ли си? Не ме оставяй самичка… Младене, където идеш ти и аз ще ида…
Младен, почернял от дим, цял в прах, едвам дишаше.
— Какво стана? Младене, оцеляхте ли?… Боже милостиви — говореше развълнувано старецът.
— Цял ден се бихме и едвам се промъкнахме през нощта, рекохме да ги заблудим и да минем на срещната страна, ала ни усетиха над село. Ангелино, прощавай… Трябва да вървя.
Над село се завърза бой, който полека-лека приближаваше. В тъмнината се виждаше огънят на пушките.
— Младене, не оставяй ме! Татко, прощавай! — каза решително Ангелина.
— Просто да ти е, дете мое! Бог да ви пази.
Младен и Ангелина се изгубиха в тъмнината.
Свещеникът се върна и отново падна с плач и молитви пред иконостаса.
Над село цяла нощ се води отчаяна и кървава борба.
Цяла нощ ечеха гърмежите.
Денят, който дойде след тая нощ, завари селото в пламъци и го остави грозно пепелище и гробница, под която почиваха юнашки загинали Младен, Ангелина и много още млади и стари.
© 1905 Елин Пелин
Разказът е публикуван за пръв и единствен път в сп. Македонски преглед, I, бр. 3, юни 1905, с. 17–18, с подпис Елин Пелин. Списанието излиза при близкото участие на македонските дейци от кръга на „българановците“ Хр. Силянов и Ал. Кипров, редактор на неговия литературно-художествен отдел е „българановецът“ Андрей Протич. Наред с Елин Пелин, тук сътрудничат и Ал. Балабанов, Ал. Божинов, Вл. Анастасов — Пепо.
Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008
Публикация:
Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906
Редактор: Светла Гюрова
Издателство „Български писател“, 1972 г.
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5282]
Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00