Агата Кристи - След погребението

Сюзън го пресече рязко:

— Млъкни, Грег. Мистър Ентуисъл няма нищо предвид…

— Една от моите шегички — извини се мистър Ентуисъл. — Е, малко безвкусна, признавам. Кора е оставила всичко, което притежава, на вас, Сюзън. Но за млада дама, която току-що е наследила неколкостотин хиляди лири, едно наследство на стойност най-много четири-петстотин лири едва ли би могло да бъде мотив за убийство.

— Оставила е парите си на мен? — Сюзън изглеждаше учудена. — Странно! Та тя дори не ме познаваше. Защо ли го е направила, как мислите?

— Мисля, че е дочула слухове за известни… трудности около… вашия брак — отвърна мистър Ентуисъл. Грег, който пак се бе заел с острене го на молива, се намръщи. — А нейният собствен брак е бил свързан с неприятности — така че, предполагам, за нея сте били сродна душа.

Сюзън запита с известен интерес:

— Омъжила се е за художник, нали, и роднините не са го харесали? Добър художник ли е бил?

Мистър Ентуисъл поклати отрицателно глава.

— А има ли картини в къщата?

— Да.

— Тогава сама ще преценя — рече Сюзън.

Мистър Ентуисъл се усмихна, като видя как тя решително вирна брадичката си.

— Така да бъде. Не ще и дума, че аз съм безнадеждно старомоден по отношение на изкуството, но не мисля, че ще оспорите преценката ми.

— Предполагам, че ще се наложи да замина за Личет Сейнт Мери. Искам сама да огледам всичко. Има ли някой там сега?

— Уговорих с мис Гилкрист да остане, докато й кажа какво ще правим по-нататък.

Грег подхвърли:

— Трябва да има здрави нерви, щом стои сама в къща, в която е бил заклан човек.

— Бих казал, че мис Гилкрист е много разумна жена. Освен това — добави сухо адвокатът — тя няма къде да отиде, докато си намери друга работа.

— Значи смъртта на леля Кора я е оставила доста на сухо? Дали тя и леля Кора… близки ли са били двете?

Мистър Ентуисъл погледна с любопитство Сюзън, чудейки се какво точно имаше наум.

— Бих казал, в прилични отношения — отвърна той. — Никога не се е отнасяла към мис Гилкрист като към слугиня.

— Ясно. Не като към слугиня, а като към нещо по-лошо. Така мисля аз — отсече Сюзън. — В днешно време тези нещастници с претенции да са „дами“ най-много си патят. Ще се опитам да й намеря добро място. Няма да е трудно. Днес такава една жена, която умее да върши домакинска работа и да готви, струва повече от злато. Може да готви, нали?

— О, да. Както разбрах, единственото, срещу което има нещо против, е „грубата работа“. Страхувам се, че не разбрах точно какво значи „груба работа“.

Тези думи явно развеселиха Сюзън.

Мистър Ентуисъл погледна часовника си и каза:

— Леля ви е назначила Тимъти за изпълнител на завещанието си.

— Тимъти! — възкликна презрително Сюзън. — Та чичо Тимъти е почти митическа фигура. Той не ходи никъде.

— Да, вярно е — мистър Ентуисъл отново погледна часовника си. — Днес заминавам да се срещна с него. Ще го запозная с решението ви да отидете в Личет Сейнт Мери.

— Само за ден-два, не повече. Не искам да отсъствам дълго от Лондон. Имам разни планове. Откривам собствена фирма.

Мистър Ентуисъл огледа тясната всекидневна на малкия апартамент. Грег и Сюзън очевидно бяха зле материално. Той знаеше, че баща й бе пропилял почти всичките си нари и бе оставил дъщеря си в тежко положение.

— Какви са намеренията ви за бъдещето, ако мога да попитам?

— Хвърлила съм око на едни помещения на улица „Кардиган“. Предполагам, че ако се наложи, ще сте в състояние да ми отпуснете известна сума? Вероятно ще ми искат депозит.

— Това може да се уреди — отвърна мистър Ентуисъл. — В деня след погребението ви звъних няколко пъти, но никой не отговори. Рекох си, че може би ще ви е нужен аванс. Чудех се дали ne сте излезли извън града.

— О, не — рече бързо Сюзън. — Вкъщи си бяхме целия ден. И двамата. Не сме излизали въобще.

А Грег добави меко:

— Знаеш ли, Сюзън, струва ми се, че този ден телефонът ни беше повреден. Спомняш ли си как не можах да се свържа с „Хард и сие“ следобеда? Имах намерение да се обадя на повреди, но на другата сутрин той се оправи.

— Понякога човек не може да разчита на телефоните — рече мистър Ентуисъл.

Сюзън попита внезапно:

— Как е научила за сватбата ни леля Кора? Ние сключихме само граждански брак и съобщихме чак след това.

— Предполагам, че Ричард й е казал. Преправила е завещанието си преди около три седмици (преди това е завещавала всичко на Теософското дружество), тоест веднага, след като той я е посетил.