Елин Пелин - Най-справедливият

— Моля ти се, архангел Михаиле, покажи ми моята свещ — рекъл кумецът.

Архангел Михаил му показал една свещ, която вече догаряла, и му казал:

— Ето това е твоята свещ.

— Ами свещта на детето ми?

Архангел Михаил му показал една съвсем голяма свещ, която току-що почнала да гори, и рекъл:

— Това е свещта на детето ти.

— Не можеш ли, куме — рекъл старецът, — да отрежеш малко от свещта на детето и да наставиш моята?

Ангелът се разсърдил и още веднъж му казал:

— Защо ти търсиш справедлив човек за кум, когато сам не си справедлив?

И като го грабнал, занесъл го пак на земята.

Човекът живял нащрек. Веднъж легнал болен. Над главата му дошъл архангел Михаил.

Човекът повикал жена си и казал да го обърнат и да положат главата му на мястото, дето са краката му. Жена му го послушала и го обърнала. Но архангел Михаил се преместил и застанал пак над главата му.

Тогава човекът се примолил и казал:

— Куме, остави ме още малко да поживея — да се порадвам на богатството си.

— Е, човече — казал му ангелът, — ти сам призна, че съм най-справедлив, че никого не жаля — ни беден, ни богат. Свещта ти е вече догоряла.

— Тогава да бъде волята ти! — рекъл човекът.

И архангел Михаил взел душата му.

© 1920 Елин Пелин

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, март 2009 г.

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.

Издателство „Български писател“, София, 1978

Под редакцията на: Тодор Боров, Кръстьо Генов, Пеньо Русев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10992]

Последна редакция: 2009-03-26 00:20:00