Джейн Кренц - Дар от злато

Тави се затича към залата, а Джонас — по стълбите, водещи към горния етаж. Малко вероятно беше Кинкейд да изведе Верити през централния вход, защото тя щеше да се съпротивлява. Същото важеше и за задната врата, защото там щяха да се сблъскат с Тави.

Оставаше само една възможност — Верити беше някъде тук, в голямата сива къща.

Веднага щом забеляза, че Кинкейд се измъква от залата, Верити реши да го последва. Едва ли беше случайно, че няколко минути след като Джонас бе тръгнал към ателието, Деймън Кинкейд също напусна дансинга и решително се отправи към задното стълбище.

Беше също въпрос на секунди да изтича по централните стълби и да предупреди Джонас. Верити хвана кадифените поли на роклята си и започна бързо да се изкачва нагоре. Не беше направила и няколко крачки, когато замръзна, дочула гласа на Кинкейд зад себе си.

— О, какво щастливо съвпадение, Верити. Тъкмо идвах в залата да ви търся.

„Джонас е все още в ателието на третия етаж, трябва да задържа Кинкейд, колкото се може по-дълго“ — мина й през ума.

Верити пусна дежурната си „невинна“ усмивка и се обърна.

— Отивах горе до моята стая да се освежа. Виждам, че сте мокър, навън ли сте бил? Сигурно вали като из ведро?

— Да, така е. Ужасна нощ — той направи няколко крачки към нея и разстоянието между тях беше само около метър. — Много опасна нощ.

Верити усещаше, че нещо се е променило в поведението на Кинкейд. Той изглеждаше странно развълнуван, напрегнат, и това силно я безпокоеше. Пръстите й все още стискаха до побеляване фината материя на роклята. Усмихна му се още по-широко — този път с усмивката, с която успокояваше недоволните клиенти в ресторанта си.

— Много хубаво, че сте подишал свеж въздух навън. Залата е прекалено пренаселена.

„Колко време ще му е необходимо на Джонас само да погледне една картина? Дали ще се върне през централното стълбище или отново през черното?“

— Съгласен съм с вас. Хората са твърде много. Мисля, че ще ви придружа до стаята ви.

Кинкейд пристъпи още една крачка и Верити се принуди да отстъпи назад. Поведението му вече ставаше прекалено опасно. Държеше се самоуверено и агресивно като истински Борджия.

— Съжалявам, но първо ще отида до тоалетната. Извинете ме, ще се видим след малко отново в залата.

Верити рязко се обърна и тръгна към втория етаж, но тактиката й се оказа погрешна. С няколко бързи скока Кинкейд я настигна, стисна я за гърлото и опря малък пистолет в слепоочието й.

— Нито звук, скъпа госпожице, или ще ти изтръгна гръкляна!

Натискът му се усили и тя отвори уста, чувствайки, че се задушава. Спомни си какво казваше баща й за подобна ситуация: „От лошо, стана по-лошо! Къде, по дяволите, е Джонас?“

— Какво си мислите, че правите?

— Променям малко сценария за тази вечер. Хайде, продължавай нагоре. Когато Треслар си свърши работата, ще те преместим на някое по-безлюдно местенце. Искам да поговоря на спокойствие с теб, Верити. Ти ще отговориш на някои въпроси, които нямах време да задам на Куоръл.

— За какво говорите изобщо? Кой е този Треслар? И къде е Джонас.

— Треслар работи за мен. Колкото до Джонас Куоръл, той вече не е съществен фактор в тази игра. А ти, Верити, си ми нужна, за да науча всичко, което ме интересува. Но ще оставим разговора за по-късно. Трябва да се върна в залата, преди някой да е забелязал, че и тримата ни няма.

— Ти си луд? Какво си направил на Джонас?!

— Не си губи времето да се тревожиш за своя бивш любовник. Той вече е напуснал този свят.

— Гадно копеле, какво си му направил?!

Кинкейд затегна хватката си и всичко се завъртя пред очите й. Опита се да замахне и да го удари с юмрук, защото тежката рокля й пречеше да го ритне.

— Престани веднага, мръсна курво!

Кинкейд загуби търпение и я удари по тила с дръжката на пистолета. Ударът не беше достатъчно силен, за да изпадне в безсъзнание, но я замая и обезсили. Отпусна се върху него и двамата едва не се строполиха надолу по стълбите.

— Бъди по-внимателна, госпожице Еймс, защото може да реша, че не си заслужава труда да те оставя жива.

Верити не можа да му отговори. Всичко пред очите й се въртеше. Кинкейд я вдигна на ръце и тръгна нагоре към втория етаж.

— Ще те оставя в твоята стая, скъпа. Ще бъдеш там в безопасност докато Треслар дойде да те вземе.

Отвори вратата и я блъсна силно навътре.

Верити залитна и се опита да изпищи. Кинкейд й зашлеви толкова силен шамар, че я събори на леглото. Полите на роклята й се вдигнаха високо над коленете. Той остави пистолета на нощното шкафче и разголи съвсем бедрата й. После тежко се отпусна върху нея и хвърли възглавницата върху лицето й. Все още замаяна и обезсилена от удара, Верити се превръщаше в лесна плячка. Меката материя запушваше носа и устата й и не й позволяваше да си поеме дълбоко въздух. „Тук ще си умра в това проклето легло! Ще се задуша, без да има кой да ми помогне. Джонас сигурно вече е мъртъв…“