Джейн Кренц: Изборът

— Ще престанеш ли да говориш като героиня от деветнадесети век, която мисли, че е компрометирана?

— Изглежда, не разбираш? — каза Джулиана, която губеше търпение. — Гоня те. Сега. Обличай се и напускай жилището ми. Всеки от време на време прави грешки, но на свине два пъти бисери не хвърлям. И нямам никакво намерение да си пилея ценното време с толкова объркан и заядлив мъж като теб.

— Може би това е любезен начин да ми кажеш, че съм глупав?

— Точно така. Аз съм жената за теб, Травис Сойер. Създадена съм за теб. И ти за мен. Ако си толкова глупав, да не го разбереш, няма никакъв смисъл да продължаваме тази връзка. Тръгвай си.

Очите му бяха тесни процепи, когато дръпна панталоните си от закачалката.

— Означава ли това, че ще развалиш договора си със „Сойер Мениджмънт Систъмз“?

Джулиана се стресна. Ако наистина го уволнеше, вече никога нямаше да го види. Ужасно, само като си го помислеше.

— Не, не означава. Ес Ем Ес е най-добрата фирма за бизнес консултации в тази част на Калифорния и бъдещето на „Каризма Еспресо“ е много важно, за да го жертвам, като се освободя от теб. За съжаление.

— Така ли?

Травис нахлузи панталоните и посегна към бялата си риза.

— Приятно ми е да чуя, че все още ме ценят за някои неща. Но не се ли страхуваш, че има опасност да смесиш работата с удоволствията? Не се ли оказахме точно в това положение?

Джулиана вдигна брадичка.

— Не, ни най-малко не се опасявам за това. Напълно съм способна да отделя работата си от твоите удоволствия.

— Така ли? Е, ще видим колко си способна.

Свърши да закопчава ризата си и посегна към обувките.

— Заплашваш ли ме, Травис?

— Не смея и да си помисля такова нещо.

Завърза връзките на обувките си с къси, нервни движения на пръстите, а вратовръзката напъха в джоба си.

— Но и двамата знаем, че ти си емоционалният елемент в това уравнение. И ти ме искаш. По дяволите, тази сутрин се събуди, убедена, че си влюбена в мен.

— Никога не съм го казвала.

— Каза го — хладно я апострофира Травис. — Миналата нощ, когато лежеше под мен, вкопчена в мен, сякаш бях единственият мъж, останал на земята. Чух всяка дума.

Джулиана усети как цялата пламва от унижение. Предизвикателно вдигна брадичка.

— Добре, казала съм го. Не отричам. Нямаше да искам да се омъжвам за теб, ако не бях влюбена в теб. Но тази сутрин ти ме върна към действителността. Вероятно любовта не е нещо по-лошо от грип. Ще се възстановя, както се възстанових преди три години, когато годежът ми беше развален. А сега, хайде, тръгвай си, преди да съм излязла от кожата си. Ставаш много досаден.

Травис се запъти към вратата.

— Ще съжаляваш, че така ме изритваш.

— Ха. Никакъв шанс. Животът е много кратък за глупави съжаления. Както казах, ще се възстановя. Но те предупреждавам, някога ще погледнеш назад към всичко това и ще решиш, че си глупак.

— Така ли?

Намираше се вече във всекидневната й в тюркоазен и оранжево-розов цвят с ръка на дръжката на вратата.

Джулиана избърза по коридора към него. Всъщност вече е излязъл, с ужас си помисли тя, всъщност си е отишъл.

— Да, така е. Аз съм идеалната жена за теб и някой ден ще го разбереш.

Той се завъртя, за да се изправи срещу нея, зад гърба му вратата беше отворена.

— Вече съм разбрал, че в леглото двамата заедно се чувстваме много добре. Какво друго искаш от мен?

Тя рязко се спря на няколко крачки от него, задъхана.

— Искам да разбереш, че ме обичаш. И след това да ми направиш предложение за женитба.

— Не искаш ли твърде много?

— Никога нищо не правя наполовина. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да го разбираш. Но — спря се, за да набере смелост, — може би, трябва да взема под внимание факта, че си мъж и следователно не познаваш достатъчно добре нуждите и емоциите си.

— Господи! Благодаря за задълбочения психологически анализ и разбирането, мила госпожо.

— Виж какво ще ти кажа, Травис. Давам ти един месец. Един месец и толкова. Ако не се вразумиш, повече никакви шансове няма да ти дам.

— Един месец? Учудваш ме, Джулиана. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да си разбрала, че не се подчинявам на ултиматуми.

— Не го приемай като ултиматум — настоя тя. — Приеми го като време, през което спокойно да прецениш избора си.

Той учудено поклати глава.

— Май никога не се предаваш?

— Хората, които се предават, никога не получават това, което искат.

Травис мина през вратата.

— Нямам нужда от време. Вече знам какво искам. Винаги съм знаел.